— Аллах, Аллах! — прекъсна ме Ибрахим с тон на неовладян ужас. — Значи ти си чуждоземният ефенди, който вече толкова роби е освободил и…
Шейкът спря по средата. Той схвана, че е отишъл твърде далеч и прекалено много е изплямпал, защото всъщност не би трябвало да знае за мен. Аз се престорих, че нищо не съм забелязал.
— Значи си чувал вече за мен? Това ме радва, защото няма да се налага да държа дълги речи за себе си. Ти следователно знаеш, че помагам малко на Рейс Ефендина да изпълнява задачата си.
— Само малко? Ефенди, аз знам, че си постигнал онова, което емирът не би съумял да свърши.
— Е, тогава няма да ти е трудно да си представиш какво голямо отмъщение питае Ибн Асл към мен.
— Изключително голямо! Мисля, че той те мрази къде-къде повече от Рейс Ефендина.
— Това е вярно. Вече на няколко пъти го разбрах и вчера отново. Трябва да ти разправя.
Осведомих шейк Ибрахим за по-раншните събития колкото сметнах за необходимо, вчерашната преживелица обаче описах изчерпателно. Само дето съм срещнал Рейс Ефендина не споменах. Кметът разиграваше невинност и удивление и когато свърших, извика:
— О, Аллах, о. Пророк на пророците! Да счита ли човек подобни неща за възможни! Ефенди, ти си християнин, но Аллах трябва да е безкрайно благоразположен към теб, инак не би ти се удало да се измъкнеш на тия кръвожадни хиени! Но къде е всъщност Абу ен Нил? Не е при теб, а пък казваш, че сте били заедно на палубата.
— При спускането той падна в Нил. Не можахме да се погрижим за него. Ако хайлазите не са го измъкнали, сигурно е бил изяден от крокодилите.
— Каква беда! И вие току що пристигате?
— Да. Щяхме по-рано да бъдем тук, ако не си бяхме губили времето да търсим Рейс Ефендина. Мислехме, че преследва „Хирдаун“.
— Преследва? Как би могла да хрумне подобна мисъл на емира? Той изобщо не заподозря „Хирдаун“. Рейс Ефендина смята, че е бил направен за сеир в Хартум от Ибн Асл. Оня го подлъгал с фалшив хабер да тръгне оттам, най-вероятно за да спечели време за някоя добра далавера.
— Кой го каза?
— Самият емир.
— Той къде е сега?
— По обратния път за Хартум.
— Това ми е безкрайно неприятно. Можеше да вземе лодката, която плячкосахме. Какво да я правя сега?
— Пита се какво изобщо си решил да правиш. Ако искаш да идеш в Хартум, можеш да се качиш на следващия кораб, който отива натам, и да влачиш лодката отзад.
— Не става. Не мога да замина за Хартум. Забравяш, че моите асакери са на път за насам. Възнамерявам да ги пресрещна.
— Тогава можеш да оставиш лодката тук. Аз ще я препратя в Хартум. Надявам се, ще ми я повериш!
— Разбира се, не храня никакви съмнения. Ти си повелителят на Хегаси. На теб бих поверил състояние от много хиляди. Ще ти предам лодката. Но не е нужно да я препращаш в Хартум. Остави я да си лежи тук, докато Рейс Ефендина дойде пак. Тогава той ще я прибере.
— Той скоро ли ще дойде?
— Това не знам. Ахмед Абд ел Инсаф има основателна причина да го стори. Би могъл да тръгне подир Ибн Асл, който сега сигурно е на път за Фашода, че и още по-нататък. Ибн Асл ще гледа незабавно да ни се разкара от очите. Той вероятно ще отпътува нагоре към Бахр ел Джебел или Бахр ес Сераф, за да лови роби. Би било скучно и уморително да го преследва човек дотам. Но когато се връща, ще го издебнем, ще му отнемем похитените роби и ще ударим калема под сметката му. После ще му се случи онова, което предстои сега на баща му!
— Как? Какво предстои на стария?
— Смърт. Аз трябваше веднага да наредя да застрелят хайманите, досущ както го стори емирът с техните апапи във Вади ел Берд. Бях прекалено добър, пощадих ги и възнамерявах да ги предам на наказателното правосъдие. Но сега промених намерението си, а от Рейс Ефендина ми е дадена власт над живота и смъртта.
— Има ли той право да ти дава такива пълномощия, които иначе могат да се добият само от хадифа?
— Да. Рейс Ахмед е получил от хадифа разрешение да преотстъпва в случай на нужда за известно, време на друг правомощията си. Само по този начин могат да бъдат избегнати загубата на време и разните там разтакавания, само така може да бъде постигната целта — на ловците на роби чрез ужас да се тури един бърз край. Аз още не съм се възползвал от правото си и сега за пръв път ще го сторя.
— Ти ще постъпиш правилно и човек може само да те похвали, но помисли за отговорността, която сетне ще носиш!
— Ха! Ще бъда отговорен и за всички безчинства, които тези никакъвци ще подхванат, ако им позволя да се измъкнат. Ами ти да не изпитваш състрадание към тях?
— Ефенди, що за въпрос! Колкото по-бързо бъдат изтребени, толкова повече ще се радвам. Ще ми се да можех да съм ви в помощ!