Моето предположение не ме подведе. Слънцето беше вече малко отдалечено от западния хоризонт, когато съгледахме в далечината дървета и храсталак. Това беше Бир Сафи.
Скоро видяхме да лежат там камили и хора да се движат, беше нашият керван.
— Какво ли ще каже Абд Асл, когато пристигнем! — подхвърли Бен Нил.
— И Факир ел Фукара, дето се кани да става Махди!
— Диванетата сигурно вече са вярвали, че сме загинали. Аллах да ги затрие! Аз подарих живота на дъртия. Де да знаех какво ни чака при джезире Хасание, нямаше да го сторя.
— Надявам се, че няма сега да вземеш да му посегнеш!
— Няма защо да се опасяваш, ефенди! Тоя стар вонящ чакал ми е толкова гнусен, че нямам мерак да се мърся с него. От мое посегателство той е подсигурен.
Сега бяхме толкова близо до кладенеца, че хората ни познаха.
— Кара Бен Немзи ефенди! — чух да викат.
— Ефендито! И Бен Нил! Ефендито, ефендито! Слава на Аллах и хвала за нас! Те идват, идват! — така викаха двадесет гласа един през друг и също толкова на брой мъже се втурнаха към нас.
Бяхме принудени още преди кладенеца да слезем от камилите. Хората ни стискаха ръцете, викаха и кряскаха във всички тоналности и аз с удоволствие ги оставих да буйстват, защото тяхната радост без друго не можеше да ни донесе вреда, а за мен тя бе едно благотворно доказателство, че не съм останал чужд на техните сърца. По този начин не бе приветстван дори техният командир Рейс Ефендина, когато се натъкнаха на нас във Вади ел Берд.
Сега трябваше да разказваме. Преди туй обаче бе необходимо да знам как са вървели при тях нещата. Насядахме и старият аскери Исмаил, на когото бях поверил командването, започна своя доклад.
— Всичко протичаше по реда си, ефенди. Само в едно можем да бъдем обвинени. Липсва един, Орам се казва, както узнах от моите запитвания. Той се освободил от вървите, взел една камила и…
— …препуснал след нас — подметна Бен Нил.
— Това е вярно! Но как може да го знаете?
— Ние го видяхме.
— Къде пък?
— Ще ви разкажем — обадих се аз. — Преди всичко бих желал да знам дали пленниците са добре вързани.
— Ефенди, откак Орам ни офейка, повече не се е изплъзнал никой. Аз се надявам да не ни дириш сметка за неговото бягство. Когато го вързахме нали и ти самият беше още при нас!
— Е, няма да ви се гневя. Аз даже имам всички основания да се радвам на неговото бягство. То няма да ни напакости, напротив, ще бъде от голяма изгода за нас.
— Възможно ли е? — отдъхна Исмаил.
— Определено! Днес ние можехме да го заловим, ако искахме. Обаче го оставихме да си върви по пътя, защото като свободен той ще ни допринесе повече полза, отколкото ако се намира в плен при нас.
Тогава старият Абд Асл се провикна с подигравателен кикот:
— Не се хвали! Ти говориш лъжи, за да ни ядосаш, ама не можеш ни измами. Ако бяхме забелязали Орам, щяхте да го заловите. Но след като не сте го сторили, значи не сте го видели.
— Твоята глава е кладенец на цялата мъдрост, о, най-свети от всички мюсюлмани — отвърнах аз.
— И знаеш ли пък накъде е избягал? — попита оня ухилен.
— При Ибн Асл, твоят син.
— Ако си видял Орам, би трябвало да си бил при Ибн Асл!
— Ние бяхме при него, даже на кораба му, и говорихме с него.
— Лъжа! Лъжа!
— Внимавай с приказките или ще опиташ камшика. В твоето положение човек трябва да се старае да проявява учтивост.
Тогава Факир ел Фукара се изправи в седнало положение.
— Изискваш учтивост? Отнасяш ли се с нас така, че да ти я поднесем?
— Отнасям се така, както сте го заслужили. Аз ти спасих живота и въпреки това ти поиска да се измъкнеш, за да ни предадеш на Ибн Асл!
— Докажи го!
— Аз го знам! Тази неблагодарност те доведе до вървите и ако те не ти харесват, дърли се със себе си, но не с нас!
— Аз обаче си искам свободата и не ми ли я дадеш веднага, ще призова проклятието на Аллах да се стовари отгоре ти!
— Аллах ще преобрази проклятието ти в благословия.
— И проклятието на Пророка!
— Твоят Пророк не ме засяга!
— Ти скоро ще мислиш другояче и другояче ще говориш. Ако знаеше каква могъща власт ми е дадена, щеше да скимтиш пред мен за милост!
— На първо време аз притежавам власт над теб. Над кого ти по-късно ще упражняваш властта си — над харема или псетата си, ми е безразлично. А сега мълчи, иначе камшикът ще заплющи върху теб! Нямам желание да се оставя да ме навиква и кълне човек, който е толкова отдалечен от Аллах и неговите повели, че е в състояние да стане предател дори на своя животоспасител.