— Не право към Джебел Араш Кол?
— Не, за учудване, не. Ако оттам са яздили все направо, джебелът би останал далеч на юг от тях.
— Това пък защо? Във всичко, което прави, ефендито си има своето намерение.
— В случая сигурно не е налице никаква преднамереност. Нашите врагове просто са се заблудили. Та нали при тях няма никой, дето да е от този край. Фесарахът, който им служи за водач, няма как да познава точно нашата територия.
— Но самият ефенди! От всичко, което ти е казал, излиза, че той познава и джебела, и маийех.
— Кара Бен Немзи е чужденец, християнско куче, далеч оттук. Хич не е за чудене, ако изпадне в заблуда. Те все ще са завили на юг.
— Ще са! Бих предпочел да можеше да кажеш: Те са! Тогава щях да имам сигурност. С други думи трябваше да ги последваш все пак по-нататък!
— Това беше невъзможно, както вече споменах, защото вечерта наближаваше и нямаше да мога да различавам повече следата им. Пък и непременно трябваше да дойда при теб, понеже чакаше вести. Помисли какво разстояние бях изминал за толкоз кратко време! Някое обикновено животно не би съумяло да се справи. Беше много добре, дето ми разреши да възседна твоята джебел-герфехска камила. Тя се носеше с мен като самум по степта.
Значи Ибрахим е яздел бялата камила на ловеца на роби, камилата, на която Ибн Асл дължеше успеха на много начинания! Нали му се беше удало също само благодарение на нейната несравнима бързина и на мен да се изплъзне при Вади ел Берд! Но камилата, която шейкът бе довел, имаше обичайния камилски цвят. Как трябваше да се обясни тая работа?
Беше ли малко преди пристигането си сменил бялата камила с някоя друга хеджин? Веднага щях да стана наясно по този пункт, защото Ибн Асл попита:
— Само да знаеше гяурът, че камилата ми е при теб че винаги я оставям при теб, когато се качвам на кораба. Той да не би все пак да я е видял?
— Не. И дори да беше я видял, пак нямаше да я познае защото колчем ми я предаваш, тя бива вапцвана, та никой да не разбере какво прочуто животно държа при себе си. Погледни! Можеш ли я различи от някоя обикновена хеджин?
— Естествено! В противен случай бих се срамувал. Я й виж само формите! Един познавач веднага ще забележи що за животно е. Но това сега са второстепенни неща Нека не говорим за камилата ми, а за Кара Бен Немзи и хората му защо впрочем камилата трябва да лежи тук гладна? Тя е изминала дълъг път и трябва да яде. Спънете й изкъсо предните крака, за да не може да се отдалечи много!
Единият от двамата мъже, които седяха при него, стана да изпълни заповедта. Великолепната камила бе отведена да пасе. Докато слушах думите на господаря й, аз наблюдавах с голямо внимание нейните движения. Тази камила, стрелна се през главата ми, трябва да стане моя! Бих предпочел самият Ибн Асл да ми се изплъзне, отколкото да изтърва неговата хеджин!
Той беше видимо разочарован от резултата, който му бе донесъл шейк ел белед.
— След като не ти е известно мястото, където бивакува пленническият керван, нашият първоначален план не може да се осъществи — рече. — Много жалко! Двайсет асакерски кучета! А ние наброяваме пет пъти повече! Колко лесно можехме да ги обградим в откритата степ!
Я гледай, какво чувах тук! Значи правилно бях разсъждавал. Колко добре, че бях направил тоя обиколен път на север, на изток и накрая на юг! Ако бяхме останали в правата посока, Ибн Асл щеше да ни нападне още тази вечер, преди да сме стигнали Джебел Араш Кол! Шейкът отхвърли упрека съдържащ се в думите на Ибн Асл.
— Може би е по-добре за нас, дето не стана така. Ти не познаваш Кара Бен Немзи. Той е бдителен и не пропуска никоя предпазна мярка. Щеше да е невъзможно да го изненадаме.
— Но обкръжен щеше да е той, обкръжен от сто мъже. Това вземи предвид! Гяурът щеше да бъде принуден да се предаде безусловно, без ръка да може да помръдне!
— Не го вярвай! Той и да се предаде! Та нали го познаваш по-добре и от мен. Убеден съм, че се съмняваш в истинността на собствените си думи. Определено щеше да се стигне до битка. Тури в сметката, всеки аскери да застреля само един от нас! На ефендито обаче трябва да отчетеш мнозина. Сигурен съм, че гяурът веднага би се насочил лично към теб.
— Мен той хич нямаше да види. Знам какво дължа на себе си. Аз плащам на хората си добре, в замяна на което те трябва да се бият. Моята сигурност обаче е твърде важна, за да поискат аз самият да участвам в битката. Това не е липса на кураж, а пресметливост, предпазливост. Мислиш ли, че бих се изтъпанчил там, където свирят куршуми? Но ако наистина дойдат, ще бъдат наши, без да могат един изстрел да дадат.
— Тогава си направи приготовленията и хем пък да не е твърде късно! Кара Бен Немзи каза, че един час след Молитвата на зората ще пристигне при Джебел Араш Кол, а той положително държи на думата. Значи отделението, което искаш да пратиш на север, трябва да тръгне оттук най-късно в полунощ.