— Аз ще го пратя още преди туй. Ти значи храниш убеждението, че тези хора могат да се скрият в пороището, без да бъдат забелязани?
— Да. Повърви ли човек само няколко минути нагоре по това дере, то се разширява и е обрасло там с храсти киттр, които предлагат великолепно укритие. Ако при сипване на утрото някой се покачи на скалите, може да види кога ще се зададе керванът. Нашите хора го оставят да мине, за да го последват после бавно и предпазливо, додето се намери на тесния Път на нещастието между стръмните скали на джебела и маийех. Това отделение ще стои зад кервана. Другите ни хора вече ще са застанали в готовност пред него и когато онези поискат да хвърлят пленниците в блатото, аз като предводител на първото отделение ще гръмна. Резултатът не може да се постави под съмнение. Ефендито ще осъзнае, че е заграден от един превъзхождащ враг и че всяка съпротива би била чисто безумие, и ще се предаде. За да го облекчиш в това отношение, можеш да се съгласиш на условия, които после не е нужно да сдържиш.
Отлично! Шейк ел белед се канеше да се отправи към пороището, в което аз исках да легна в засада. Примката, която щеше да ми бъде поставена, беше същата, която аз възнамерявах да заложа на противника. Колко добре, че мимо волята на Рейс Ефендина се бях промъкнал насам да подслушвам.
— Колко мъже ще ми дадеш да взема? — продължи, питайки, Ибрахим.
— От колко се нуждаеш?
— Всъщност би било редно половината от твоите сто, но толкова не са ми необходими и ще се задоволя с по-малко.
— Давам ти четирийсет, значи на мен остават шейсет. Ще потеглите един час преди полунощ, сиреч след един час. Наложително ли е да останем във връзка?
— Не. Освен това би било трудно да я поддържаме. Тя би трябвало да се осъществява около дългото маийех, а това ще отнема много време. Пък и нали планът е толкова прост. Веднага щом съмне, заемаш южната страна на залива. Керванът идва от север и аз го следвам. Щом чуете изстрела ми, значи правилното време е дошло. Какво щастие, че Кара Бен Немзи пристигна твърде късно в Хегаси! Рейс Ефендина таман си бе тръгнал. Ако се бяха срещнали, емирът щеше да остане и ние щяхме да бъдем принудени да позволим баща ти и останалите пленници да бъдат преспокойно хвърлени в блатото. Вече обсъдихме всичко и аз искам да опитам малко да поспя. Събуди ме, когато моето отделение има готовност за похода!
Ибрахим си легна и аз можех да се отдалеча. Беше ясно, че не бих могъл да чуя повече нищо важно. Ето защо се възползвах от един миг, в който между моето дърво и огъня се спусна един облак дим, скочих долу, легнах на земята и запълзях бързо обратно. Стигнах незабелязано при Рейс Ефендина, които все така стоеше зад буша.
— Ефенди, почти треперех за теб! — рече Ахмед. — Тая безразсъдна дързост можеше да ти коства живота.
— О, не! Веднага ще чуеш каква изключителна облага ми донесе тя. Известен ми е целият план на враговете.
Споделих с него чутото. Когато свърших, Ахмед ми прошепна възбудено:
— Те отиват в примката, отиват, ефенди! Но с каква хитрост ще накараш шейка да мине пред теб със своите четирийсет мъже, вместо да те следва?
— В случая с хитрост нищо няма да може да се постигне. Аз трябва да ги пленя.
— Това е опасно, понеже няма как да стане без битка!
— Хич не е опасно! Аз ще заема мястото, преди враговете да дойдат. Те ще трябва или да се предадат, или да се оставят да бъдат застреляни до последния човек.
— Но ти имаш само двайсет асакери при себе си!
— При настоящите условия аз всъщност ще се нуждая от всичките тези двайсет за надзираване на пленниците. Можеш ли да ми дадеш още четирийсет души?
— С най-голямо удоволствие!
— На теб после ще ти останат все още достатъчно. Когато настъпи денят, Ибн Асл ще заеме тесния проход. Аз ще дойда от север, след като съм оставил пленниците под добра охрана, и ето как враговете ще се озоват помежду ни. Сега ще кажа същото, което каза шейкът преди малко: Като чуеш първия изстрел, значи времето е дошло.
— Добре, после ще се нахвърля върху врага.
— И още едно трябва да вземеш присърце. Чух, че Ибн Асл никога не участва в битка. Може би и тук ще остане назад. Погрижи се да не се изплъзне! Най-добре възложи на някое малко отделение от, да речем, десетина мъже, които да внимават само за него и да не го оставят да се отскубне!
— Ще направя всичко възможно от моя страна. Кога трябва да ти командировам четирийсетте мъже?
— Веднага! Върни се обратно и ги постави в готовност! Аз скоро ще те последвам.