— Е, за тоя работа е имал пред себе си баш будалите, които са му трябвали. По-глупави и лековерни изобщо не е можел да желае. Къде ли само са ви били мислите! На един непознат мъж да издрънкате всичко, наместо да го заловите и да държите всичко в тайна до завръщането ми, както беше ваше задължение и дълг! Как изглеждаше оня?
— Носеше бял хаик, ефенди.
— Фигурата му?
— Не беше дълга, но много широка.
— Лицето?
— Беше изцяло скрито от голяма черна брада.
— Така си и мислех! Знаеш ли всъщност, сине, внук и правнук на някой дядо на щуротията, с кого си говорил тук и кому си издал тези важни неща? Ибн Асл е бил това, прословутият ловец на роби, самият предводител на нашите врагове!
— Аллах! Възможно ли е?
— И още как! Защото при теб всичко е възможно даже най-голямата безмозъчност. И какво стори оня, след като ти така радушно и изчерпателно си му дал информация?
— Поиска да говори с мъжа, на когото си предал тук командването.
— Добре! А знаеш ли какво би трябвало всъщност сега да се случи?
— Какво, ефенди? Мисля, че не съм извършил никаква грешка.
— Ако бяхте действали правилно, сега работата тук щеше да стои другояче. Един от вас е трябвало да остане при камилите, а другите двама да му поискат оръжията и да го вземат после помежду си, за да го отведат при командващия. Вие така ли постъпихте?
— Не, не така.
— И защо не?
— Защото той заповяда един от нас да иде и доведе командващия.
— И кой тръгна?
— Аз.
— Това ти е спасило живота. Трима все пак са му били твърде много. Затова е разкарал единия, та да може с другите по-лесно да се оправи. Разказвай нататък!
— Аз тръгнах. Ами все още таях подозрение срещу него и спрях между високите брегове на дерето, за да размисля дали пък няма да е по-добре веднага да го взема със себе си. Докато размишлявах по тоя въпрос, чух два изстрела бързо един подир друг. Беше при камилите. Припнах бързешката нататък и видях непознатия да възсяда бялата хеджин, а двамата ми другари да лежат на земята. Както ти сега каза, те са били застреляни от него.
— Не гръмна ли подире му?
— Напротив! Аз тутакси насочих пушката към него и се прицелих в главата му. Куршумът за съжаление отиде нахалост, а после онзи беше отишъл толкова далеч с камилата, че вторият ми куршум вече не можа да го достигне.
— Накъде препусна?
— Натам, откъдето беше дошъл.
— Значи на изток?
— Да. Изчезна зад блатото.
— И после?
— После дойде Исмаил, защото той също чул изстрелите. Аз му разправих какво се бе случило. Тогава той постави тук пет стражи и ние се постарахме да свестим припадналите, ама нямахме никакъв успех, докато накрая ти дойде.
— Да-а, всеки серсемин поправя пропуска си едва когато е твърде късно! Вие сте виновни за смъртта на вашите другари и изплъзването на ловеца на роби. Аз няма да ви диря сметка, а ще предоставя нещата на Рейс Ефендина. По-скоро ще опитам да изгладя гламавщината ви, макар да съм убеден, че това е невъзможно. Помогнете бързо да оседлаем моята камила и тази на Бен Нил, които са най-бързи от всички. Ще препуснем след Ибн Асл. А ти, Исмаил, веднага се връщаш при пленниците! Тъй като при тях си оставил само десет пазачи, лесно би могло към първата беда да се притури още една. На Рейс Ефендина доложете, че сигурно няма да отсъствам дълго!
Две минути по-късно седяхме на седлата и яздехме към блатото, зад чийто северен край, както чухме, беше изчезнал Ибн Асл.
Когато край Вади ел Берд Бен Нил и аз преследвахме ловеца на роби на бялата му камила, седяхме на същите животни, които яздехме и днес. Тогава не ни се бе удало да настигнем бялата джебел-герфехска камила. Тя и днес превъзхождаше по същия начин нашите животни. Ето защо сега човек с основателна причина ще се запита, защо ли въпреки това правех опит да заловя Ибн Асл. Аз просто не смятах да разчитам на бързината на моята камила, а на хитростта си. Бен Нил следваше току що описания ход на мислите. Докато яздехме изпървом бавно един до друг, той попита:
— Ефенди, наистина ли мислиш, че ще застигнем Ибн Асл? Спомни си как го преследвахме край Вади ел Берд! Ние седяхме на най-бързите животни, които хората съумяха да ни набавят в Короско, и въпреки това Ибн Асл изчезна пред нас на бялата си камила като някоя падаща звезда зад хоризонта.
— Това е вярно. Но този път аз не възнамерявам да го преследвам, а той сам ще ми дотърчи в отворените обятия. Твърдя, че той е още тук.
При тези думи посочих на север в откритата степ.
— Тогава Ибн Асл ще е най-големият ахмак, когото мога да си представя!
— О, не! Ти си събрал опит, че моите пресмятания — дори когато се случва да са по-дръзки от обикновено — най-често са верни.