— Това е така. Но дали и сегашните ти ще се окажат верни?
— Ще видим! Понеже Ибн Асл вече плаваше в победната омая, сега толкова по-голямо ще е разочарованието му. Той не се е осмелил, когато е чул какво се е случило или по-точно е какво е предстояло да се случи, да отиде в котловината при пленените си хора. Осъзнал е, че е изгубил играта и може да дири избавление само в бягството. Но да се измъкне е можел единствено с бързата си камила. Вчера тя му се беше изгубила и ето че я вижда да пасе при нашите. В главата му се ражда идеята да си я възвърне. Подлъгва пазачите и успява. На гърба на това несравнимо животно той вече се чувства в безопасност от всяко преследване, тъй като никой ездач не е в състояние да го настигне. По тази причина Ибн Асл няма защо да бърза с бягството и може да направи онова, което лежи най-близо до сърцето му след спасението на собствената си персона, а именно да проучи какво е станало с неговите хора. Та нали е в границите на възможното да не са паднали в наши ръце. В този случай не е нужно да бяга, а може, напротив, да стане много опасен за нас. Той ще следи завръщането ни. Когато нашата колона излезе измежду блатото и планината, за да завие към пороището, един таен наблюдател веднага ще схване как стоят нещата.
— Но тук такъв таен наблюдател изобщо не може да има, защото няма къде да се скрие.
— Тъкмо тук се заблуждаваш. Откритата степ предлага едно добро скривалище именно защото е открита. Зад някой храст или дърво човек може да предполага съгледвач. Кажи ми обаче със сигурност точното място в степта, където ще го завариш.
— Като цяло си прав, ефенди. Но Ибн Асл има бяла камила, която ще го издаде.
— Не вземаш под внимание, че сега тя е боядисана.
— Да, бях забравил. Но той носи бял хаик, който непременно ще бъде видян.
— Ще го съблече.
— Има обаче още едно възражение, което навярно няма да съумееш да опровергаеш. Ако Ибн Асл иска да ни наблюдава, трябва да дойде толкова близо, че да може ясно да ни вижда. Само че тогава и ние ще го забележим.
— На „Хирдаун“ видях един корабен далекоглед. Той го е взел със себе си, както забелязах снощи, когато подслушвах при огъня. При всички случаи тръбата и одеве му е била овесена на врата. За съжаление не се сетих да се осведомя за това. Аз си представям нещата така: Ибн Асл се отдалечава яздешком на порядъчно разстояние и после поема обратно, докато стигне толкова близо до пороището, че да може да го наблюдава през тръбата. Там слиза. Кара камилата си да легне и насочва далекогледа към посоката, от която трябва да се зададе нашето шествие.
— Ами че тогава той ще вижда сега и нас двамата, ефенди!
— Действително. Но това нищо не вреди. Та нали изобщо си няма понятие какво възнамеряваме. Сега се пита накъде ще насочи ездата или по-скоро бягството си, след като ни е наблюдавал.
— Сигурно нагоре по Нил до мястото, където лежи корабът му.
— Така мисля и аз. Тук работата на Ибн Асл е изгубена. Той е сам и няма хора, за да ни изтръгне пленниците. Без редници единственият изход за него е бягството. Той ще навести най-напред кораба си и след това с него или с много по-бързата си камила ще се отправи незабавно към Фашода, където го чакат приятели и съюзници. Там и в околностите на Фанакама ловецът на роби може да вербува нови хора, за да продължи да върти позорния си занаят. От това следва, че той оттук ще язди на юг, приблизително в посока към Хегаси, откъдето е дошъл. Ето на какво се базира моят план, при чието осъществяване ти ще ми помогнеш.
— На драго сърце ще сторя всичко, което пожелаеш, ефенди. Дай ми само заповедите си!
— Ако нещата действително стоят така, както очаквам, мога да си представя приблизително на кое място се намира той сега. Нашето шествие ще излезе между планината и маийех и ще се насочи после наляво. Ибн Асл трябва да дебне срещу тази точка, ако иска всичко ясно да види. Ширината, на която се намира скривалището му, значи ми е известна, а далечината се следва от обсега на неговия далекоглед. Там, където дължината се пресича с ширината, трябва аз да го търся.
— Нещо не разбирам. Моля те да ми го обясниш!
— Не е необходимо, тъй като няма ти да търсиш Ибн Асл. Това по-скоро ще сторя аз. Заобикалям го така, че да не се усъмни, явявам му се после в гръб и го подплашвам. Той ще побегне, и то на юг. Ти междувременно си следвал тази посока. Слязъл си на някое място, край което се предвижда да мине. Животното ти лежи на земята, ти — също. Той значи няма да може да ви види, преди да е станало твърде късно.
Веднага щом стигне достатъчно близо, прицелваш се в камилата му и я убиваш.
— Защо не него?
— Защото колкото и да е лош, Ибн Асл все пак си остава човек. А камилата му е ценна, наистина, но все пак само едно животно. Тя ще се сгромоли. Той ще хукне да бяга, а ти се качваш бързо на седлото. После ще имаме беглеца помежду ни — ти отпред, аз — отзад и той ще трябва да се предаде.