— Той ще стреля по нас!
— Не го вярвай! Аз ще се погрижа да не стигне дотам. Поиска ли на сериозно да се прицели, моят куршум ще го улучи, преди да е съумял да натисне спусъка. Надявам се, си ме разбрал?
— Да. Но къде е мястото, на което трябва да спра, и край което според теб Ибн Асл ще мине? Любопитен съм да узная как се каниш да го определиш в откритата степ.
— Това е много по-лесно, отколкото си мислиш.
— Наистина ли, ефенди? Той ще язди на юг, да. Но колко далеч същевременно ще се придържа източно или западно, ти не можеш да знаеш.
— Ако още не го зная, ще го пресметна. Много далеч на изток Ибн Асл не може да отиде, защото това би означавало обиколка, пък и би могло да го отведе в близост до Нил, където да бъде забелязан. Той следователно ще държи възможно по на запад. Но тъй като блатото е протегнало един дълъг тесен ръкав в степта, той ще трябва да го заобиколи. Сигурно ще мине непосредствено покрай върха на този блатен ръкав и там е мястото, където трябва да го чакаш.
— То далеч ли е оттук?
— Никак. Ние се намираме при северния край на блатото. Погледнеш ли на юг, досами хоризонта ще различиш една тъмна линия!
— Виждам я, ефенди.
— Това са храстите, които маркират блатния ръкав. Там, където тази линия вляво престава, свършва и блатото и ти ще се скриеш там.
— В такъв случай знам какво трябва да сторя. Веднага ли да тръгна?
— Да. Но не прави грешка! Цели се добре, та да не пропуснеш.
— Знаеш, че не стрелям лошо, ефенди.
Разделихме се. Бен Нил препусна на юг, а аз — на север, навътре в степта. Ако Ибн Асл наистина лежеше там, трябваше, както вече споменах, да ме вижда и да се запита защо ли предприемам тази езда. Стопроцентово нямаше да стигне до мисълта, че ездата касае него. Въпреки това аз се придържах повече на запад, за да не отида прекалено близо до него. Ако усетеше още отсега намерението ми, щеше да побегне и нямаше да мога да го подгоня към Бен Нил.
Когато се бях отдалечил от планината колкото по мое предположение достигаше далекогледът му, трябваше да се намирам на една ширина с него и сега се насочих повече източно, но постепенно, за да не му направи впечатление. Яздих още толкова, колкото досега, обърнах после и поех обратно, на юг, към района, който имах на ума си като негово местонахождение или скривалище. Подтикнах животното към най-бърз бяг, за да оставя на Ибн Асл възможно по-малко време, и откачих далекобойния си мечкоубиец от седлото. Може пък да ми се удадеше така да изненадам ловеца на роби, че да стигна до изстрел по животното му.
При това отчитах, че неговото внимание ще бъде отправено предимно към посоката, от която трябваше да се появят нашите асакери. Бях любопитен да узная дали сметката ми е вярна. Да яздя в степта, за да заловя човек, който изобщо не се намира в нея, щеше все пак да ме ядоса и може би и малко посрами.
За щастие поне посрамването щях да избягна, защото внезапно забелязах пред себе си някакво движение в тревата. Видях на земята да лежи камила. Един мъж скочи на седлото, животното се изстреля нагоре като пружина и се понесе в бяг.
Значи Ибн Асл все пак беше тук! Беше лежал точно там, където моето предположение го бе потърсило. Препускайки сега право пред мен, той се обърна и размаха подигравателно кремъклийката над главата си както навремето, когато им избяга при Вади ел Берд. Не исках да стрелям, защото разстоянието беше твърде голямо.
Направи ми впечатление, че не бягаше в посоката, която би съответствала на моето очакване. Той се придържаше повече надясно, сякаш искаше да язди право към пороището. Причината дълго остана скрита за мен. Сега можеха да се видят нашите асакери, които пристигаха в марш с пленниците. Беглецът се насочи точно към тях, за да ги огледа възможно най-добре. За мен, изглежда, хич не го беше еня.
Бях убеден, че Ибн Асл ще дръзне да се приближи само до обсега на стрелбата. После обаче трябваше да се отправи съвсем наляво, за да мине край блатото. Въпреки краткото време той беше спечелил вече една значителна преднина и сега даже спря, та да може по-добре да наблюдава. Аз се възползвах от случая да извоювам известно предимство. Не яздех право към него, а се пренасочих повече към Маийех ел Хумма. Не можех, наистина, по тоя начин да му отрежа пътя, но разстоянието помежду ни все пак щеше да намалее и може би щях да успея да дам изстрел.
Нашите асакери видяха ездача. Видяха и мен и предположиха, че той е враг. Нададоха висок крясък. Той им отговори по същия начин и после се обърна към мен. Тогава забеляза, че искам да го изпреваря, и подкара отново животното си. Какво великолепно създание беше тази джебел-герфехска камила! Как само отхвърляше пътя! Не можах да стигна до изстрел и подтикнах с удари моята хеджин към най-голямата й бързина. Тя правеше всичко възможно от себе си, но да се държи в крак или чак за настигане не можеше и дума да става.