За мое удовлетворение сега Ибн Асл спазваше посоката, която трябваше да го отведе при Бен Нил. Аз се насочих още по-наляво, за да го принудя да остане повече надясно, и така да го притисна към края на споменатия блатен език. Същевременно се налагаше максимално да отклоня вниманието му отпред, за да не съгледа преждевременно Бен Нил. Ето защо виках подире му, прикачвах му най-груби епитети, накратко казано, вдигах дандания, която можеше да се чуе далеч по степта. Ибн Асл се обърна на няколко пъти и отговори с гръмък кикот. Гюрултията трябваше същевременно да има и друг ефект — да привлече вниманието на Бен Нил върху приближаването ни.
Яздехме толкова бързо, че храстите, зад които знаех, че се намира Бен Нил, сякаш летяха към нас. Ловецът на роби беше отдалечен от тях на хиляда и двеста, хиляда, осемстотин, шестстотин крачки… Той явно нямаше много доверие на блатото, защото изви повече наляво, за да може още по-отдалеч да го заобиколи. Приближи на четиристотин, триста крачки и завиваше все повече. По този начин щеше да мине толкова далеч от Бен Нил, че моят съюзник изобщо нямаше да може да уцели.
Тогава видях спътника си да изскача иззад последните храсти с пушката в ръка и да хуква в откритата степ към Ибн Асл. Онзи също го съгледа и се стъписа. Поиска да се отклони встрани, но увлечена от инерцията, камилата му продължи още известно разстояние направо, преди да съумее да направи завой. По същото време Бен Нил спря, прицели се и стреля. Забелязах дима от пушката му, чух изстрела и видях как бялата камила спря посред бяг, сякаш бе получила удар отпред. После се съвзе и полетя, подкарала от кремъклийката на ездача си, като изстреляна от дулото на топ. Бен Нил гръмна повторно подире й, но без да улучи. Ибн Асл префуча край блатния ръкав… беше ни се изскубнал! Няколко секунди по-късно бях стигнал до Бен Нил и спрях.
— Ефенди, аз не съм виновен — врече се той. — Аз уцелих камилата. Не видя ли? Тя спря за миг посред бяг.
— Забелязах — отвърнах, слизайки. — първият ти изстрел улучи, вторият обаче — не.
— Аз и при втория се премерих добре!
— Но твърде късно натисна спусъка!
— От изненада, ефенди. Как да не се диви човек, като знае със сигурност, че е умерил, а пък животното продължава да си търчи наранено. То трябва в късо време да падне. Аз се прицелих точно в гърдите.
— Хайде да видим дали ще намерим кръв. Проследихме дирята на едно значително разстояние, без да открием и една-единствена червена капка. Ездачът междувременно изчезна на южния хоризонт. Толкова бързо това не би могло да се случи, ако камилата беше тежко ранена.
— Може би изстрелът е засегнал само кожата — изразих мнение аз.
— Не, ефенди. Аз съм толкова сигурен в работата си, че мога да се закълна в Аллах, Пророка и всички халифи, че съм улучил гърдите. Имай предвид, че разстоянието възлизаше на петдесет, най-много шейсет крачки! Как при това положение ще е възможно само някакво одраскване?
— От вълнението. Но аз също не го смятам за възможно. Един куршум, който само е „близнал“ кожата, не би дал на камилата такъв тласък назад. Ти трябва да си уцелил напълно. Нека потърсим! Може би куршумът се е плъзнал по нещо.
Въпросното място беше лесно да се разпознае, тъй като камилата бе изорала с пръсти земята. Потърсихме из тревата и наистина, там нещо металическо заблестя насреща ни. Аз го вдигнах — беше сплесканият куршум от пушката на Бен Нил.
— Колко жалко! — изрази чувствата си младежът. — Той трябва да се е разплескал в някой твърд предмет.
— Така е — потвърдих аз. — Видях, че гръдният ремък на камилата беше украсен с плочки и големи пулове. Виждаш колко добре щеше да бъде, ако беше стрелял бързо втория път.
— Прости ми, ефенди! Аз съвсем се слисах, като не видях животното да пада.
— Аз не ти се ядосвам за първия изстрел, а задето закъсня със следващия!
Натъжеността полека-лека изчезна от лицето му. Той отиде да изведе камилата от храсталака, където я беше скрил. Възседнахме и поехме към пороището.
11. Справедлива отплата
Още отдалеч забелязахме, че в близост до дерето цари оживена шетня. Нашите хора бяха извели всички пленници от котловината и присъединили към новите. Те седяха с вързани ръце на тревата в откритата степ, обградени от многобройни пазачи. Наблизо бивакуваха асакерите. Недалеч от тях се бе настанил Рейс Ефендина с офицерите си, а зад тези групи пасяха камилите. Асакерите бяха в добро настроение. Бяха победили, без никой от тях да е ранен, и направили отличен улов, който щеше да им донесе богата плячка в пари. Толкова по-мълчаливи бяха пленниците. Когато пристигнах, те ми хвърлиха мрачни, ненавистни погледи, а като слязох от седлото близо до тях, чух старият Ибн Асл да казва на съседа си: