— С благост аз се погаждах съвсем добре с тях.
— За толкова кратко време да, това е било възможно. Но те скоро щяха да ти се качат на главата. Моите асакери ме познават, а тези двама хаймани много добре знаят какво ги чака.
— Значи наистина смъртта?
— Да. Сега ще наредя да разстрелят Исмаил и Юсуф.
Може би имаше право, може би не. Но аз не можех да одобря едно такова наказание. Съжалявах двамата бедни дяволи. Затова не позволих да ме разколебае, а му говорих толкова дълго, додето накрая отстъпи.
— Добре, подарявам им живота на тия маскари. Нека се махат и никога повече да не ми се мяркат пред очите!
— Стой, емир, не така го имах предвид! Когато човек прави нещо, трябва да го прави изцяло. Опростиш ли им наказанието, а ги натириш, то това не е пълно помилване.
— Да не би пък да трябва чак и на служба да ги задържа?
— Да. Аз те моля най-специално за това.
— Най-специално? А дето измоли живота им, сигурно не беше нищо особено?
Аз му се ухилих и му протегнах ръка.
— Дай си ръката! Те остават при теб. Ти не си някое страшилище, макар да искаш да мязаш на такова. Казвам ти, че едно подчинение от любов е хиляди пъти по-ценно, отколкото едно подчинение от страх. Аз те познавам по-добре, отколкото си мислиш, и знам точно, че твоите асакери въпреки суровостта ти те обичат.
— Тъй ли? Ти си го узнал? — попита той меко, при което една почти слънчева усмивка плъзна по лицето му.
— Не само веднъж, а често. И така, емир, ще изпълниш ли желанието ми?
— Това веднага ще видиш и чуеш.
Рейс Ефендина заповяда да развържат двамата мъже и да ги доведат при него. Когато застанаха после пред нас, личеше им по обречените лица, че очакват най-суровото наказание.
— Аз възнамерявах сега да наредя да ви разстрелят, гиди синове на неподчинението такива! — заяви им той. — Но Кара Бен Немзи ефенди помоли милост за вас, а когато изпълних желанието му, поиска даже да ви задържа при себе си. Аз удовлетворих и това му искане. Коленичете пред него, кучи синове, и му благодарете в прахта! Защото неговата състрадателна ръка ви сграбчи току пред Портата на смъртта и върна в живота.
Исмаил и Юсуф наистина се хвърлиха на земята пред мен и зацелуваха ръцете ми, двама мохамедани на един християнин! Когато после се отдалечиха и седнаха при другарите си, видях погледа на този суров мъж да се отправя с израз на любвеобилна благодарност към мен. Аз отново и отново твърдя, че любовта, християнската любов, е най-великата сила на небето и земята, и че няма човек, чието сърце тя рано или късно да не съумее да отвори.
— Всъщност се радвам, че изпълних желанието ти — рече Рейс Ефендина, — защото това ми дава сигурността, че сега ще ме оставиш да действам по свое усмотрение. Въпреки това предварително ти казвам, че колкото и големи да са благодарността и приятелството ми към теб, не биха могли да ме накарат да ти изпълня втора подобна молба. Та те умолявам значи настоятелно да не ме поставяш в затруднено положение. Докарайте Факир ел Фукара!
Споменатият беше доведен. Стоеше с вързани ръце между двама асакери, пазачите му. Независимо от това неговият поглед почиваше спокойно върху Слугата на справедливостта, който го огледа презрително.
— Как ти е името?
— Наричат ме Факир ел Фукара — отвърна Мохамед Ахмед.
— Питах те за името ти, а не как ти викат хората! Отговаряй значи!
— Факир ел Фукара — повтори другият инатливо.
— Азис, отвори му устата!
Сигурно си спомняте, че любимецът на Рейс Ефендина умееше майсторски да размахва камшика от хипопотамска кожа. Той седеше при асакерите. При вика на своя господар скочи, приближи, измъкна бича от пояса и изплющя толкова бързо пет-шест пъти по гърба на факира, че оня изобщо не съумя да направи някакво движение на защита. После обаче се обърна към Азис, заплю го в лицето, изкриви физиономия в яростна гримаса и кресна:
— Кучи син, как посмя да ме удариш, мен, светецът на светците, Факир ел Фукара, пред когото милиони ще коленичат, за да…
— Азис — пресече с гръмовен глас Слугата на справедливостта хоканицата му — бастонадата!
Мохамед Ахмед се обърна рязко към него.
— На мен бастонада? Нима Аллах дотолкова се е извърнал от теб, че си способен на безбожието, неговия любимец да…
— Азис, една кърпа в устата! — прекъсна го отново Рейс Ефендина.
Асакерите, които бяха с мен при фесарахите и толкова много се бяха ядосвали на този мъж, се зарадваха, че той сега най-сетне си намери майстора. Те приближиха и се погрижиха заповедта да бъде изпълнена по най-бърз начин, Факир ел Фукара беше съборен на земята и когато раззина уста за крясъци и проклятия, получи края на собствената си одежда като запушалка за устата. Цялата му съпротива не помогна с нищо. Държаха го толкова много ръце, че в крайна сметка изобщо не можеше да помръдне. Положиха го по корем. Неколцина мъже насядаха по бедрата, ръцете и тялото му. Други прегънаха краката в коленете, така че оголените пети да заемат хоризонтално положение.