— Колко удара, емир? — попита Азис.
— Двайсет на всяко стъпало — гласеше присъдата.
Четирийсетте удара бяха добросъвестно отброени и след последния петите на наказания представляваха две подпухнали, обагрени в тъмночервено, разпукани месни маси. Сега му извадиха тапата от устата и го пуснаха. Той се изправи, стенейки, в седящо положение и изгледа строгия съдник с кървясали очи като безумец.
— Сега още веднъж, как е името ти? — попита Рейс Ефендина.
— Мохамед Ахмед — изгъргори запитаният.
— Ако го беше казал веднага, щеше да си спестиш бастонадата. Аз изисквам подчинение. Че ти се наричаш Факир ел Фукара, не ми влива ни най-малка почит. Кара Бен Немзи ефенди ти е спасил живота, като убил лъва. Ти обаче си му си се отплатил с неблагодарност. Искал си да предадеш моите асакери на Ибн Асл. Всъщност би трябвало да те пречукам, ала аз те презирам и не искам да ти окажа честта, да бъдеш съден от мен. Завлечете тоя внук на неблагодарността отсреща при маийех и го оставете да лежи на ръба му. Нека там разправя на себеподобните си чудовища за Махди, какъвто се кани да става, и да лочи вонящата вода, додето нозете му позволят да се закандилка по степта!
Заповедта беше изпълнена буквално. Двама мъже сграбчиха Факир ел Фукара и го повлякоха към блатото. С какви ли чувства се е връщал по-късно, когато действително бе въздигнат макар и на ограничена територия до владетел на правоверните, в спомените си към този лишен от всякаква слава инцидент в живота си!
На мен и през ум не ми мина да кажа една добра дума за фанатика. Струваше ми се, че предостатъчно си е заслужил наказанието с бой. С него впрочем не се сложи край на днешното правораздаване, защото Рейс Ефендина сега заповяда да бъде доведен стария Абд Асл.
Онзи преди малко бе пожелал Аллах да ме разкъса и разпилее по всички ветрища. Сега може би на драго сърце щеше да ми заговори другояче. Поне така предполагах, въпреки че той приближи с твърди крачки и предизвикателна физиономия. Помислих си за пещерата край Маабдех. Колко благочестив и достолепен ми се беше сторил тогава! И как го бях опознал после като съвсем друг! Та нали още на следващия ден вече беше посегнал на живота ми и оттогава до днес ме бе преследвал с една направо демонска враждебност. Старостта трябва да се уважава, но човек, който с истинска наслада извършва най-тежки престъпления, макар да стои вече с единия крак в гроба, не е достоен за почит, а за презрение, и е двойно наказуем. Това, изглежда, мислеше и чувстваше и съдията, защото очите му се бяха спрели с израз погнуса и отвращение върху стария.
— Дълго те търсих, свети факир. Ти винаги ми се изплъзваше, ала сега ще проведа съд над теб.
— Аз изисквам друг съдия — изръмжа Абд Асл.
— Няма такъв, който да съумее да те осъди достатъчно строго. Дали ще бъда аз, или някой друг, не можеш да бъдеш наказан така, както си го заслужил! Твоите позорни деяния броят стотици. Хиляди хора ти дължат робството си, смъртта или обедняването на близките си. Колко села си обезлюдил и изгорил! И същевременно си вадел на показ физиономията на светец, изричал си молитвите на благочестивец и си се представял за достоен за преклонение марабут. На тази роля й дойде краят и аз ще те пратя там, където ти е мястото, а именно в Джехеннема.
— Нямаш право да ми посегнеш на живота! — изкряка старият.
— Много, мнозина са го имали и го имат и днес! Че те не са го упражнили, е било голям грях, защото са ти предоставили по тоя начин време за все нови и нови безчинства. Аз не бива да извърша същия грях. Аз имам свещения дълг да те унищожа, за да престане веднъж завинаги мозъкът ти да измисля кърваво деяние след кърваво деяние. Ти си едно чудовище и чудовища ще те погълнат. Аз ще наредя да те хвърлят на крокодилите.
— О, Аллах! — изврещя старият. — Не можеш да го сториш! Пощади ме, о. Рейс Ефендина!
— Да те пощадя? Я си припомни! Кара Бен Немзи ефенди те е пощадил, Бен Нил ти подарил живота. В замяна ти отново и отново си се домогвал до техния. Ти си един шейтан, в чиято природа е залегнало на благодеянието да се отплаща със злодеяние. Нещата си остават според моята присъда: Ти ще бъдеш хвърлен на крокодилите!