Присъдата беше изречена с безпрекословна сериозност. Въпреки това Абд Асл погледна изпитателно Рейс Ефендина дали все пак не мисли другояче. Но като разбра по каменните черти на съдника, че е изрекъл едно твърдо, непоколебимо решение, зави:
— Това не е възможно! Не е човешко!
— Мълчи! Пада ти се полагаемото. Кога си постъпил ти барем един път човешки? Горко на онзи, който стори зло! Това е моят девиз, според който ти ще умреш. И твоят син също според него ще бъде погубен. Вържете му краката и го метнете после в блатото! Нека неговият приятел, великият Факир ел Фукара, стане свидетел как ще бъде погълнат от крокодилите!
— Милост, милост! Само още една дума! — запищя старият, когото асакерите поискаха да го сграбят.
— Каква? — попита суровият Слуга на справедливостта, като им даде с дясната ръка знак да почакат.
Абд Асл се обърна в отчаянието си към мен.
— Ефенди, ти си християнин. Ти не бива да допуснеш да ме оставят да умра от една толкова ужасна смърт! Моля те, освободи ме! Накарай да ме помилват! Зная, че емирът ще се вслуша в твоя глас.
— Ти не го заслужаваш — съжалих го аз с убеждението, че Рейс Ефендина няма да ми изпълни една такава молба.
— Трябва ли да го заслужавам? Твоето учение не е ли учение за любовта, милостта и състраданието? Ти самият ми го каза и обясни, когато бяхме в Сиут.
— Да и след като ти го бях обяснил, ти ме подмами под земята, където трябваше окаяно да загина.
— Не мисли сега за това, а мисли единствено за повелята на твоята вяра, та твоят Исус, когато дойде един ден като съдия, да се отнесе милостиво и с теб!
— Мълчи! — заповяда му Рейс Ефендина, който може би си мислеше, че оня все пак ще ме склони към ново ходатайство. — Кара Бен Немзи нищо не може да стори за теб, защото аз няма да се вслушам в неговия глас. Вържете го!
Абд Асл се бранеше с вързаните ръце и двата крака срещу изпълнението на тази заповед. Същевременно ревеше като диво животно. Не е трудно да се помисли, че тая бурна разправия в никой случай не намираше одобрението ми. Старият си бе заслужил смъртта и наказанието трябваше да го сполети, но да бъде хвърлен на крокодилите, не беше нужно. Поне това исках да предвардя.
Същевременно ми хрумна една мисъл. Сетих се за водача в пещерата край Маабдех, на когато бях обещал да издиря безследно изчезналия брат. Онова, което тогава бях научил, ме караше да предполагам, че Абд Асл знае съдбата на изчезналия. Затова наредих на хората да спрат.
— Я го оставете пак! Искам да говоря с него.
Мъжете се подчиниха, а старият ми викна:
— Благодаря ти, ефенди! Това беше помощ в най-голяма злочестина. Решил с да помолиш за мен?
— Може би. Отговори ми на няколко въпроса!
— Питай, ефенди! Мога ли да ти дам информация, ще го сторя.
— Познаваш ли Бен Васак, водачът в пещерата при Маабдех?
— Да. Та нали ме видя да говоря с него.
— Познаваш ли също Хафид Сихар, неговият брат?
— И него — потвърди той.
— Известно ли ти е сегашното му местонахождение?
Абд Асл ме погледна изпитателно и после попита:
— Защо искаш да го знаеш?
— Търся Хафид, за да го върна на неговия брат.
— Да, аз мога да ти кажа къде е той. Ще ти го кажа, ако в замяна бъда освободен заедно с всичките пленници тук.
— Хаирсъзино, ти си луд! — извика Рейс Ефендина. — Това е условие, което само някой чалнат може да постави.
— Аз обаче го поставям и си оставам на него!
— Я ми кажи, ефенди, как стои работата с тоя Хафид Сихар!
Тази подкана беше оправена към мен.
— Хафид Сихар е отпътувал за Хартум, за да му бъде изплатена там при търговеца Баряд ел Амин една голяма парична сума — обясних. — И той наистина получил парите, но оттогава изчезнал. По онова време при търговеца работел Ибн Асл. Той бил беден, но след изчезването на Хафид Сихар из един път се разбогатял и се захванал с лов на роби.
— Значи е убил Хафид Сихар и му е задигнал парите.
— Не, Хафид Сихар не е убит! — извика старият. — Ще ти кажа къде преживява, ако ни освободиш!
— Това не може да стане. Но от приятелство към Кара Бен Немзи ефенди ще ти направя едно предложение. Ти съобщаваш мястото, където живее тоя безследно изчезнал мъж, а аз в замяна няма да наредя да те хвърлят на крокодилите. Ще бъдеш разстрелян.
Тогава старият избухна в ехиден кикот.
— Колко си милостив, о, емир! Мислиш, че смъртта от куршум не е смърт? Да живея, искам аз, да живея! И не стане ли това, то и вие няма да узнаете моята тайна. Срещу съкращаване на агонията ми с една или най-много две секунди изисквате освобождението на тоя Хафид Сихар, когото синът ми всъщност трябваше да погуби? Тази цена е твърде висока за мен, прекалено висока.