— Ще трябва да помисля нощес, Франк.
— Използвай времето си, Пат.
Слънцето залязваше и светлината беше мека. Очертанията на гъстите гори и откритите пасбища се смесваха в далечината. Лекият, горещ бриз караше пламъците да танцуват, а жаравата да блести в яркочервено и жълто. Той довея и парливата миризма на прах от утъпканата площ около кошарата и силната миризма на овцете от стадото. Гарити погледна кучетата, които лежаха от другата страна на огъня, щракна с пръсти и махна с ръка към стадото. Те се изправиха и затичаха натам. Майра стана, свали месото от огъня, сложи го на гладката скала до огнището и започна да изрязва изгорялата част с ножа.
Стъмни се и тя хвърли повече дърва в огъня. В светлината се показаха муцуните на кучетата, които бяха се върнали и гладно чакаха за своята част от вечерята. Майра събра изгорялото месо и купче остатъци, изправи се и заобиколи огъня, за да ги нахрани. Тя раздели парченцата месо между тях и ги отпрати обратно към стадото. Върна се до огъня, взе една клечка и измъкна тигана от жарта. Разчупи питката, сложи парчетата заедно с късове месо в чиниите и ги подаде на мъжете, след това отново напълни канчетата с чай. Чаят в тенджерката свърши и тя погледна Гарити с вдигнати вежди и посочи ведрото. Той кимна и тя отново напълни тенджерката с вода, сложи я на огъня и влезе в колибата за торбичката с чая. След като сипа чай в тенджерката, тя внесе торбичката обратно в колибата, върна се до огъня, коленичи до Гарити и го подръпна за ръкава. Той я погледна. Тя посочи торбите пред колибата и въпросително вдигна вежди. Гарити кимна и посочи колибата. Тя отиде до торбите и ги отвори. Извади плочите пресовано говеждо и свинско, торбите брашно, сол и захар и останалите неща, като ги въртеше едно по едно в ръцете си и ги изучаваше отблизо. Гарити я наблюдаваше през рамо и когато тя извади буркана с меласа, той щракна с пръсти и посочи една счупена бутилка край колибата. Тя предпазливо остави буркана и направи знак с глава, че е разбрала.
— Защо беше това? — попита Уилямсън с пълна уста.
— Мисли, че всичко е направено от желязо. Преди време счупи бутилката и я държа там, за да й я показвам, когато нещо може пак да се счупи.
Уилямсън се засмя и кимна. Майра извади продуктите от торбата и кимна. Празните торби остави на самара. После се върна до огъня, свали тенджерката и напълни канчетата на мъжете, след което седна до Гарити и се зае с овнешкото и парчето питка.
Когато се нахраниха, Уилямсън и Гарити напълниха лулите си и ги запалиха. Майра събра съдовете и ги изми, като гребваше вода с шепи и ги плакнеше. След това ги изсуши на огъня и внимателно ги подреди, като похлупваше вилиците с чиниите в педантично права редица на гладката скала. Влезе в колибата и се върна със своя съд за вода и торбата си, остави ги на земята и след като напълни канчетата на мъжете от тенджерката, седна до Гарити и започна да разглежда нещата си. Нанизът мъниста и огледалцето бяха сред тях и тя се любуваше на мънистата и ги прокарваше между пръстите си с доволна усмивка. После взе огледалцето и почна отблизо да изучава зъбите и очите си, като го обръщаше, за да улови светлината на огъня. Гарити докосна ръката й, посочи счупената бутилка, а след това огледалото. Очите й се разшириха. Гарити взе вълмото вълна, в което беше огледалцето, и й го подаде. Майра го уви и затършува в торбата си, за да му намери място.
— Не знаеше, че огледалото може да се счупи? — попита Уилямсън.
— Не. Изглежда не знае нищо, докато не й покажа. Но трябва да й показвам само веднъж, а това не се случва с повечето хора.
— Да. Не споря — отговори Уилямсън. — За теб тя е една истинска малка жена. За това също никой на би могъл да спори. — Той изтръска пепелта от лулата в тока на ботуша си, след това се изправи и се протегна с прозявка.
— Мисля да си постеля одеялото край огъня, Пат.
Гарити кимна, изтръска лулата си и погледна Майра. Посочи й колибата и се изправи.
— Утре сутринта ще ти кажа за овцете, Франк.
Уилямсън кимна и отново се прозя. Отиде до седлото си и вдигна навитото одеяло.
— Добре, Пат. Мога да изчакам няколко дни, за да имаш повече време да си помислиш.
— Не бих искал да те задържам, Франк.
— Добре. Ще поговорим утре сутринта и ще видим дали имаш нужда от повече време за размисъл.
Гарити кимна и тръгна към колибата след Майра.
— Добре. Лека нощ, Франк.
— Лека нощ, Пат.
Майра изчезна в тъмнината и прошумоли тихо в ъгъла на колибата, докато си скатаваше нещата. Гарити стигна опипом до сламеника, седна, събу си ботушите и започна да се съблича. Майра го прекрачи, седна от другата страна на сламеника и свали дрехите си. Той струпа дрехите си накуп, опъна се по гръб и се загледа в тъмнината. Мислеше си за думите на Уилямсън за овцете. Майра се приближи до него, сложи глава на рамото му и леко докосна слабините му с пръсти. Той поклати глава. Тя издаде тих, гърлен звук, притисна се в тялото му и го прегърна през кръста, като качи единия си крак върху него. След това удобно намести главата си в трапчинката на рамото му. Гарити я прегърна, потупа я по рамото и се отпусна.