Сопата профуча във въздуха срещу Къмингс. Високият мъж я зърна в последния момент и сграбчи мускета си от земята до него. Краят на пръта се стовари отстрани на главата на Къмингс и го просна на земята, а Майра се хвърли във въздуха в дълъг плонж. Пръстите на протегнатите й ръце бяха свити като хищни лапи, а оголените й зъби лъщяха. Непоносима, изгаряща болка прониза Гарити, когато се надигна от земята. Опитваше се да изкуцука напред, но десният му крак го теглеше надолу. Земята сякаш се надигна и се блъсна в него в момента, в който Майра се вкопчи в мъжа. Пръстите й се стремяха да докопат очите му, докато тя се опитваше да го захапе за гърлото. Той вдигна мускета си и замахна с приклада. Стовари го върху главата й. Тя отхвръкна от него. От челото й течеше кръв, но тя отново се надигна срещу му. Паниката избухна в Гарити и освободи запасите сила, която му беше останала. Той закуцука на левия си крак. Десният влачеше след себе си. Майра драскаше и хапеше мъжа и той отново вдигна мускета, за да го стовари върху главата й. Гарити се хвърли към оръжието.
Разтърсващият удар от падането го остави без дъх и сивите облаци на безсъзнанието се струпаха над него. Той слепешком сграбчи мускета и ръката на мъжа. Усети студеният метал на мускета под ръцете си заедно със силните движения на ръката на мъжа, който го вдигаше, и се опитваше да задържи оръжието с тежестта си. Последните остатъци от силите му бързо се изчерпваха, но той неумолимо висеше на ръката на мъжа и се надяваше Майра да успее да го ослепи. Мъжът го повдигна и Гарити се отпусна и заби лице в земята, за да свали ръката му. Усети мускулите на тази ръка да се втвърдяват и изпъкват, потрепвайки конвулсивно, но без да противостоят на тежестта му. От гърлото на мъжа се разнесе хриплив и остър писък.
Гарити вдигна глава и я разклати, за да проясни погледа си. Тялото на мъжа беше извито нагоре и почти не докосваше земята, устата му зееше широко отворена, с оголени жълти зъби. Езикът му изскочи от устата и той отново изпищя. Майра още ровеше и дълбаеше с нокти в очите му, но вече беше постигнала целта си. Очните му кухини представляваха кървави, кашести дупки, заобиколени от дълбоки драскотини. Тя беше заровила лице в брадата му и ръмжеше приглушено. Клатеше главата си бързо, подобно на куче, което е хванало някакво малко животинче между зъбите си. Другата ръка на мъжа потрепваше конвулсивно, стиснала косата й.
Когато Гарити посегна да издърпа ръката на мъжа от косата на Майра, тя вдигна глава и той замръзна уплашен и ужасен. Изглеждаше така, сякаш мъжът беше откъснал половината й лице с удара на приклада си. От носа до брадичката й се виждаше само голо месо, а от челото й течеше кръв и покриваше очите и бузите й. След това той видя кръвта да шурти от гърлото на мъжа и Майра изплю парцаливо парче месо. Беше изтръгнала гръкляна му със зъби. Мъжът издаде задавен, клокочещ звук и ръцете и краката му започнаха да потрепват в пулсиращ ритъм, а от гърлото му бликна силен поток кръв.
Майра изтри кръвта от очите и челото си, обърна се и погледна Къмингс. Гарити припълзя по земята и вдигна главата си по-високо, за да го погледне. Краят на пръта беше направил в слепоочието му от страната на белега, вдлъбнатина от един-два инча. Беше мъртъв, но за Майра това не беше достатъчно. Тя се довлече до тялото и се надвеси над него, стиснала главата между краката си. Държеше пръта в двете си ръце. Би и блъска главата му, докато не я превърна в мека каша. По лицето й продължаваше да се стича кръв. Тя капеше от брадата й и изчезваше в пестила от кръв, коса и мозък. Накрая Майра изпусна пръта и падна настрани. Триеше изнемощяла очите си с ръка.
Крайниците на високия мъж продължиха да потрепват и помръдват още малко, след това замряха. Дървата в огъня пращяха, а месото над него съскаше и пукаше, отделяйки капеща мазнина. Водата в тенджерката на жарта вреше и бълбукаше, а конете неспокойно движеха крака. Птиците се обаждаха в дърветата и прелитаха напред-назад. Изведнъж всичко потъна в спокойствие. Майра вдигна глава и премигна, за да премахне кръвта от очите си. Усмихна се немощно на Гарити и припълзя към него. Той се изправи на един лакът и треперещ протегна ръка през тялото на високия, но вече мъртъв бандит към нея. Тя сложи малката си ръка в неговата и се плъзна към него.
Над лявото й око ръбът на металната пластина на приклада беше направил триинчов разрез, дълбок почти до костта. Раната все още кървеше обилно. Майра беше изтощена от усилието и загубата на кръв. Изглеждаше невероятно, че е останала в съзнание след такъв удар. Тя продължаваше да се опитва да се изплъзне от ръцете му, за да види крака на Гарити, но той й се сопна и я накара да стои неподвижна. Извади джобния си нож, отряза лента от панталона на високия мъртвец и я върза около главата й. Направи й знак да му помогне да седне, разряза крачола си и погледна крака. Куршумът беше преминал през целия мускул на бедрото му, без да засегне костта, и раната все още кървеше силно. Той отряза ивици от панталона на трупа и я превърза стегнато, след това използва мускета му като патерица и се опита да се изправи. Майра го теглеше и се опитваше да го повдигне. Главата му се завъртя шеметно, ръцете му омекнаха и той падна обратно на земята. Около него витаеше някакво далечно и смътно чувство на нереалност, а болката в бедрото му прииждаше на вълни и ту се увеличаваше до непоносимост, ту отново стихваше. Чувстваше се слаб и безжизнен. Пресъхналата му уста лепнеше. Къмингс беше взел от конете две покрити с кожа бутилки с вода, за да напълни тенджерката и Гарити посочи към тях. Майра му донесе едната и той издърпа тапата и пи. Водата беше горчива, миришеше на плесен и имаше тинест вкус и не утоли жаждата му. Подаде й бутилката, за да пие и тя, след това я запуши и се огледа замислено наоколо. Овцете отново бяха придобили първостепенно значение. Той остави бутилката, погледна Майра и й посочи към конете.