Конете на Уилямсън бяха единствените, които Майра беше виждала досега, и тя се боеше от тях. И те се плашеха от нея, но не им достигаше енергия от недоброто гледане, преумората и оскъдната храна. Разшириха ноздри и наостриха уши, като риеха с копита земята, но бяха достатъчно кротки, когато тя ги приближи. Отне й малко време, за да разбере как да отвърже възела на поводите, но се справи и отвърза единия кон. Заведе го при Гарити. Той се вдигна на лакът и й направи знак да доведе коня по-близо. Животното извръщаше очи към мъртвите мъже на земята и към него и се въртеше плашливо. Майра го избута да застане странично, докато Гарити достигна едно от стремената и го улови здраво. Започна да се издърпва от земята. Конят мръдна встрани и го повлече няколко инча. Огнената болка в крака сякаш обви Гарити и застрашителните облаци на безсъзнанието пак надвиснаха над него. Сграбчи стремето и се вкопчи в него с цялата си сила, събра всичката си енергия, която му беше останала, и се издърпа по-високо, с протегната към седлото ръка. По лицето му изби студена пот. Седлото се изкриви на една страна, когато той го сграбчи и се издърпа нагоре. Бавно се изтегли върху коня. Животното мръдна и той едва не падна с главата надолу от другата му страна, след това се улови и балансира теглото си, легнал напряко на седлото.
Беше му невъзможно да възседне коня, затова бавно се обърна и се повдигна, докато седна с двата крака от едната страна на тялото му. Седеше с клюмнала глава и дишаше хрипливо, а по лицето му течеше пот. Бореше се със замайването и безсъзнанието, което не спираше опитите си да го погълне. Преглътна сухо и вдигна глава. Посочи на Майра да му подаде поводите. Тя му подаде и двата ремъка от едната страна и той се затрудни, докато й обясни какво не е направила както трябва, накрая тя разбра и прехвърли ремъка през главата на коня. Отпуснат на седлото, той обърна коня срещу ливадата.
Овцете се бяха пръснали по целия склон, а кучетата се мотаеха безцелно наоколо. Устата на Гарити беше толкова суха, че му беше трудно да изсвири, но веднага щом привлече вниманието на едно от тях, всички се спуснаха към него, нетърпеливи да чуят успокояващите му заповеди. Държеше се за седлото с дясната ръка и с усилие вдигна лявата и ги отпрати на лявата страна на склона, за да съберат и върнат овцете назад. След това отпусна глава на гърдите си. Тревата изглеждаше толкова мека, че го изкушаваше да се плъзне от седлото и да легне на нея. Въздъхна тежко и вдигна глава. Кучетата бяха помели лявата страна на склона и всички овце се движеха надясно към края на гората. Той си пое дълбоко въздух и още веднъж се опита да свирне. Успя, но донякъде. Едно от кучетата се поколеба и го погледна. Той вдигна ръка и го извика. И трите се спуснаха по склона срещу него. Брадата му отново се отпусна върху гърдите му и той затвори очи. Тъмнината на неведението, която се пластеше в дъното на съзнанието му, не изглеждаше страшна, а съблазнителна и подканяща, обещаваща топлина и покой. Той събра сили и отново вдигна глава. Кучетата стояха пред коня и го гледаха. Той се стегна, вдигна ръка и ги отпрати по склона.
Кучетата усетиха желанието му да събере овцете накуп по средата на склона. Те се разтичаха целеустремено и подгониха овцете по-надалече от гората. Спуснаха се между дърветата и изкараха оттам няколкото заскитали се между тях овце. Няколко животни от лявата страна се отделиха от групата и едно от кучетата прекоси стадото по гърбовете на овцете и ги върна. Някакво движение отдясно привлече вниманието на Гарити и той обърна глава. От дърветата в подножието на склона изтичаха три овце. Майра бавно се препъваше след тях и размахваше пръта си. Овцете видяха стадото и се втурнаха напред, за да се присъединят към останалите. Майра опря края на пръта в земята и се облегна на него, като се държеше за главата. След малко бавно я вдигна пак и се запрепъва обратно между дърветата. Гарити отново оброни брада на гърдите си.