Разсъдъкът му се носеше като сън в някакво състояние между съзнанието и мрака. Неотложните грижи го глождеха настойчиво, но те му изглеждаха далечни и той се отнасяше към тях със спокойно равнодушие. След това действителността се върна и сетивата му доловиха движение и шум. Той отново отвори очи. Майра стоеше до коня и го дърпаше за левия крачол. Отново и отново повтаряше името му. Парцалът на челото й беше пропит с кръв. Кръвта на бузите й беше засъхнала и напукана и малкото й лице беше бледо и изпито от болка. Една от покритите с кожа бутилки висеше на рамото й и тя я свали, изтегли тапата и му я подаде. Той я вдигна с усилие и отпи, после и я върна. Тя я запуши, посочи към склона и каза нещо на нейния език. Гарити погледна към склона. Виждаше овцете пред себе си като голямо петно. Мина много време, докато мисълта й достигне до съзнанието му. Предлагаше да приберат овцете в кошарата. Той вдигна поводите и помръдна в седлото. Конят тръгна напред. Майра вървеше през тревата пред коня, свиреше пронизително през зъби и махаше с ръка. Пред очите му кучетата бяха далечни, безформени петна, които започнаха да се движат около стадото.
Сякаш мина цяла вечност, докато изкачат склона. Когато наближи билото, му мина през ума, че би трябвало да е отпред, за да завърне стадото в кошарата. Той преведе коня покрай лявата страна на стадото и през гъстия облак прах видя Майра, която стоеше с разперени встрани ръце и размахваше пръта си, да прибира овцете в кошарата. Две от животните се отделиха и тя махна с ръка и изсвири остро. Едно от кучетата се спусна и ги върна в стадото.
Конят спря близо до колибата. Вдлъбнатата кора, която Майра използваше, за да събира тревните семенца, и недодялания хаван и чукалото, с които ги стриваше, бяха до голямата гладка скала до огнището. Полата й беше захвърлена близо до скалата, а ризата й на няколко крачки от нея. Явно беше изтълкувала изстрелите правилно и докато е тичала към дърветата е свалила дрехите си да не й пречат. Кучетата седяха между колибата и стадото и го гледаха. Дишаха тежко с провиснали навън езици. Майра отиде до огъня, остави покритата с кожа бутилка и пръта си, след това се върна до коня и вдигна ръце, за да помогне на Гарити да слезе. Той я погледна. Тя премигна, усмихна се и помръдна пръсти в подканващ жест. Той се обърна улови седлото и леко започна да се спуска. Когато десният му крак докосна земята, последва миг на непоносима болка. След болката дойде безсъзнанието.
Възприятията му регистрираха объркани и бегли впечатления. Имаше усещане за движение, за студ и горещина. И винаги болка — несвършващо изтезание, което сякаш беше скелета на съществуването му и от което не можеше да избяга. Понякога около него преминаваха изкривени образи, друг път имаше само студена и самотна тишина. След нея идваха и си отиваха моменти на съзнание, кратки периоди, когато мислеше, че е в сиропиталището и страхът го сграбчваше, защото се беше изпуснал в леглото, след това последваха по-дългите периоди на треската и борбата на тялото му да се възстанови от голямата загуба на кръв, които помитаха паметта му, и той нямаше с какво да сравни онова, което виждаше около себе си. Времето се изкривяваше. Секундата се разтягаше до безкрайност, а едно-единствено прещракване на болката отекваше в мозъка му цяла вечност.
Впечатленията се сливаха в бърза поредица и периодите на светлина и мрак премигваха в шеметна вихрушка.
Идваха и моменти на просветление. Понякога беше сам и ярката слънчева светлина се лееше в колибата през вратата, а вътре беше горещо. Беше гол, потта избиваше и се стичаше по лицето и по тялото му и той лежеше на одеяла, които никога не беше виждал. За известно време двата мускета и пистолета на земята до вратата на колибата го озадачаваха, както одеялата и купчинката дрехи в ъгъла, после си спомни за мъртвите мъже. Майра беше прибрала всичките им вещи, включително и дрехите, които бяха носили. Той се чудеше къде ли е тя и какво е станало с овцете.