Овцете бяха намалели само с тридесет и две глави — незначителна загуба, като се има предвид всичко, което се беше случило. Във вързопите на мъжете Майра беше намерила голямо количество продукти — брашно, ориз, захар, сушен грах и боб, беше събрала и всичките им вещи, оръжията им, съдините и облеклото и ботушите, които бяха на тях. Освен това в джобовете им Майра беше открила три златни монети от по десет гвинеи и един испански дублон, които беше конфискувала и прибрала при камъните и другите съкровища в торбата си.
Веднага щом успя да яхне единия от конете, Гарити слезе до потока, за да се изкъпе и преоблече с чисти дрехи. Започна да изкарва овцете на паша и оставяше Майра при колибата, за да се възстанови от изнурителния труд и грижите около него и стадото. Носеше единия от мускетите и пистолета и беше предпазлив и внимателен в гората или близо до нея. Когато откарваше овцете до потока и на връщане от него, той често се оглеждаше наоколо за някакви останки от мъжете, които ги бяха нападнали. Най-накрая, след няколко огледа, откри една кост, оглозгана от малки животинки, която можеше да е на единия от тях. А можеше и да е от овцата, която бяха убили.
Уилямсън дойде след три седмици и се намръщи, поклащайки глава, докато Гарити разказваше какво се беше случило. Той погледна Майра с респект и се усмихна, когато Гарити му каза какво беше направила. Гарити не искаше между него и убийците да има и най-малка връзка и не каза на Уилямсън, че единият от тях се е казвал Къмингс.
Те се нахраниха и Уилямсън и Гарити седнаха и запалиха лулите си. Пушеха и пиеха чай, докато Майра се ровеше из нещата си по време на поредния, задължителен вечерен преглед. Уилямсън беше изпратил хора в Сидней за овцете, които купуваха заедно с Гарити, и те поговориха за тях и за местата, на които Уилямсън възнамеряваше да ги пасе. Когато Гарити подаде на Майра лулата си, за да си дръпне, Уилямсън се изправи и отиде до чантите на седлото си. Той потършува из тях и се върна с нова лула за Майра.
9.
Фермерските постройки и кошарите се намираха в центъра на обширно поле, разпростряно на няколко мили във всички посоки. Единствената отличителна черта на това място бе една разклонена малка река, която го пресичаше. Гарити зърна за пръв път къщите от височината на неголям хълм на шест-седем мили напред. Купчината от груби колиби, бараки и набързо сковани кошари сред недораслите дървета и храсти преди време, се бяха превърнали в добре подредени и стопанисвани къщи и постройки, и просторни здрави кошари, явно благодарение на големите приходи на Уилямсън от отглеждането на овце. Малките дървета ги нямаше, а храстите бяха разчистени. Равнината представляваше море от гъста и сочна трева, разпростряна, докъдето ти стига погледа, пресечено единствено от реката и утъпканите пътища около постройките и кошарите.
Всички къщи бяха построени на колове. Това ги предпазваше от термити, змии и отровни насекоми и ги осигуряваше срещу наводняване след проливните дъждове. Всички бяха от боядисано дърво, разположени в една линия около реката. Къщата на Уилямсън беше най-голяма, с шест или седем стаи и просторна веранда отпред. Около нея имаше няколко високи дървета, които хвърляха сянка отгоре й. В четири огромни дървени басейна край реката се събираше и пазеше вода. Имаше една къща с три или четири стаи за управителя на фермата и още няколко по-малки за женените работници. Колибите, бараките и навесите бяха разпръснати на петдесет ярда около къщите, зад тях бяха разположени кошарите — площ, оформяща голям квадрат, която се простираше нашироко, а след нея започваше огромната равнина с трева за паша.
Няколко стада с овце вече бяха прибрани, защото част от кошарите бяха вече пълни. Двама мъже започнаха да обикалят стадата си и да махат на кучетата да се движат по-близо. Гарити подсвирна на своите и ги изпрати напред сред огромния поток бягащи овце. Те трябваше да застанат между двете стада и да ги раздалечат. Ако случайно се срещнат и съберат две стада, дори най-опитния фермер заедно с най-добрите кучета не би могъл да ги раздели. Овцете в челото на едното стадо се отклониха вляво и хукнаха напред, а другото стадо спря. Гарити въздъхна с облекчение и се отпусна в седлото си.