На друг кон до него яздеше Майра. Беше седнала обърната с краката на една страна, а стремената, провесени се люлееха свободни. Държеше другия мускет и дългата си тояга в скута. В големите вързопи отзад на седлата носеха всичкото си имущество и принадлежности. До предишната нощ бяха носили със себе си и няколко пръта, които бяха изоставили, за да ги вземат на връщане.
Вече беше март и времето захладняваше. Есента настъпваше. Гарити беше облечен в дълъг кожух от овчи кожи, който си беше ушил сам. Майра носеше дреха, която бяха намерили сред вещите на разбойниците — едно вехто, дрипаво мъжко палто с провесени джобове, което стигаше почти до коленете й. Ръкавите му бяха отрязани така, че да покриват само лактите й. Шапката й беше нахлупена плътно около главата и периферията почти скриваше лицето й. Когато Гарити я погледна, тя се усмихна уморено. Кимаше, докато той сочеше напред към постройките и обясняваше коя за какво служи. При други обстоятелства тя би била много по-любопитна, въпреки че много бе слушала за стригането на овцете. Безпокоеше я постоянното гадене и неразположение, откакто беше бременна.
Няколко мъже се движеха покрай колибите, а друг на кон тръгна срещу стадото. Други двама побягнаха към крайната кошара. Гарити дръпна юздите на коня. Направи знак на Майра да остане отзад при стадото и пришпори напред. Яздеше няколко ярда встрани от тях, за да не ги отклони. После подкара коня си в бърз тръс към другия ездач. Това беше Айвърсън, управителят на фермата. Снажен мъж, малко по-възрастен от Гарити, който винаги се отнасяше сърдечно и внимателно с него. Познаваха се добре, а и на Айвърсън му беше известно, че на няколко пъти бяха предлагали на Гарити да стане управител на фермата. Махнаха си и приятелски се поздравиха, когато се срещнаха.
— Добре ли си, Пат?
— Да, а ти, Джим?
— Ами… — отговори той и застана с коня си до Гарити. — Франк ми каза, че си имал големи неприятности с разбойниците.
— Да, имах, но в замяна на това пък се сдобих с тези коне.
— Всички ти благодарим, че ги застреля и ни спаси от тях — каза Айвърсън, изправи се на стремената и погледна любопитно към края на стадото. — Франк ми каза, че вече имаш жена. Предполагам, че това е тя, нали?
— Да, ето я.
— Франк каза, че е аборигенка. Предполагам, че ще свикне.
— Да.
— Сигурен съм. Добре ли е сега?
— Нещо изгуби апетит, защото е бременна.
— Носи дете? — тихо се засмя Айвърсън. — Господи! Не си си губил времето напразно, нали? Е, добре, предполагам, че ще се почувства по-добре, когато се установите. Има една свободна къща и можете да я заемете, докато сте тук, така каза Франк. Утре ще отделя овце и на следващия ден може да тръгнеш, ако това ти изнася.
— Изнася ми. А как е Франк?
— Личи си, че навлиза в годинки, но е добре. Отивам да помогна на момчетата. По-късно ще се видим и ще си поговорим пак.
— Добре, Джим.
Айвърсън заби шпори в хълбоците на коня си и в лек галоп се отправи към съседната кошара, където няколко от мъжете отваряха широко портите. Гарити препусна, за да огледа идващото стадо. Няколко овце в края се опитваха да се отскубнат, но Майра се оправяше доста добре — не им позволи да се разпилеят и ги подкара към кошарата. Айвърсън стигна до входа и слезе от коня си. Две от момчетата влачеха едното крило на портата, а той хвана другото. Стотици овце преминаваха вътре. Гарити тръгна покрай стадото, като викаше и махаше на кучетата, раздавайки им заповеди откъде да заобикалят.
В съседна кошара имаше широко корито с вода. Ожаднелите овце я подушиха и започнаха да се опитват да се отклонят натам. Айвърсън седеше на коня си встрани от портата, двама мъже се бяха покачили на оградата, а други бяха наизлезли от своите кошари и наблюдаваха огромното стадо и прибирането му. Лесно можеше да се загуби контрола над овцете, особено когато не са пили вода цял ден и са жадни. Беше въпрос на гордост човек да съумее да води стадото и плавно да го прибере в кошарата без помощта на наблюдаващите, които не биха я отказали, ако им бъдеше поискана.
Единственият начин овцете да бъдат възпрепятствани да не хукнат към водата и да се разпилеят, бе да бъдат подгонени колкото се може по-бързо към кошарата. Така че Гарити пришпори коня си в галоп покрай стадото, подсвирквайки и подвиквайки на кучетата, които започнаха да лаят и да тичат напред-назад, за да принудят овцете да тичат по-бързо. Гарити галопираше по цялата дължина на стадото, като погваше овцете, докато стигна портата. Върна се пак обратно към края, като викаше към овцете и внимаваше да не се струпват или спират.