Майра яздеше в галоп покрай стадото накрая, подсвиркваше и удряше с тоягата си изоставащите овце, за да тичат напред. Облаци фин прах се вдигнаха от тревата при лудешкия бяг на овцете. Неочаквано към края на стадото се образува струпване — някои се бяха отклонили към водата. Гарити пришпори коня си нататък и през пушилката видя как и Майра препуска, за да ги заобиколи и вкара в стадото. Гъст и плътен поток от безброй овце в стремглав бяг преминаваше през портите навътре в кошарата. Прибирането беше към края си, кучетата в началото на стадото започнаха да се отдалечават встрани и да тичат покрай него, пазейки овцете да не се разпиляват и да тичат към портата. Майра пришпори пак коня си и се върна назад, прибирайки разпилените и лутащи се овце. Прахта се вдигаше все по-нагоре, докато и последните овце се прибраха в кошарата.
— Свършихте добра работа, Пат! — каза Айвърсън, докато яздеше до Гарити през облака прах. — Вчера преследвахме и гонихме овцете по цялата ферма, защото всяко стадо, което прибирахме, се разпиляваше.
Гарити се усмихна и сви рамене, поглеждайки Майра, която идваше към тях сред облаци прах.
— Имам си моите коне и моята жена, които винаги ми помагат.
— Направи го много добре, Пат, по-добре, от който и да е друг — ухили се Айвърсън и избърса прахта от лицето си с ръкава. — Последната там къща е свободна; можеш да прибереш конете си в обора в другия край — там има предостатъчно фураж и вода за тях. А Франк е в кошарата, където стрижат овцете. Обади му се, ако имаш нещо да му кажеш.
— Ще се оправя и после ще го видя.
— Можеш да спреш и в кръчмата — каза Айвърсън и се усмихна широко, — много от работниците са вече там, а Франк отпусна и малко ром да не скучаят.
— Ще се отбия за една глътка.
— Пийни една и за мен — засмя се Айвърсън и обърна обратно коня си. — Добре е, че пак си тук, Пат.
— Радвам се и аз, Джим.
Айвърсън пришпори обратно коня си към кошарите, викайки на двама от работниците да отворят вътрешните порти и да започват да разпределят овцете по оборите. Гарити пък яхна коня покрай кошарите към къщите, а Майра и кучетата го последваха. В някои от кошарите се виждаха овце, които вече бяха изкъпани и готови за стригането. Други пък, вече остригани, изглеждаха слабички и розови, покрити с червени белези от наранявания с ножиците. След пътя, който бяха изминали сред спокойствието на пустошта, на Гарити и Майра им се струваше, че тук е направо гъмжило от хора, обзети от трескава дейност. Мъжете, с които се разминаваха, поздравяваха Гарити и с любопитство оглеждаха Майра.
Кошарата, където ставаше стригането беше дълга постройка, отворена отвсякъде. С ножиците работеха четирима мъже. Те стрижеха с голяма бързина, други поемаха вълната и я предаваха за сортиране. После водеха нови овце, а остриганите отвеждаха навън. На няколко маси работеха мъже, които подреждаха вълната на купчини, а други ги носеха до пресата в другия край на кошарата. Машината дрънкаше и тракаше, като на нея се оформяха големи бали пресована вълна. Балите се връзваха с конопени въжета и се изкарваха отзад. Овцете бяха уплашени, а мъжете ругаеха по тях, когато някоя се отскубнеше и побегнеше. Уилямсън седеше на един висок стол в средата на кошарата, откъдето можеше да наблюдава всичко. Караше се, когато някоя овца биваше наранявана по невнимание от стригачите, подвикваше, ако вълната твърде прибързано се подреждаше или пресата се препълваше.
Гарити слезе от коня и го завърза за оградата в края на кошарата. Кучетата му се струпаха около него, нервни и объркани от необичайния шум и оживление около тях. Щракна им с пръсти да легнат долу и да чакат. Кучетата послушно се покориха. Майра застана с коня си до неговия и се отпусна на седлото. Гарити се обърна и влезе в кошарата. Уилямсън широко се усмихна и слезе от стола си да го поздрави и потупа по рамото. Разговорът им беше кратък. Тук цареше бъркотия, а Уилямсън постоянно се безпокоеше и поглеждаше към блеещите под ножиците овце. Не спираше да наблюдава мъжете, които сортираха и подреждаха вълната. Овцете, които бяха купили заедно, щяха да пристигнат след няколко месеца. Гарити повтори онова, което му беше казал Айвърсън — за къщата, в която да се настани, и за отбиването в кръчмата. Отново си стиснаха ръцете и Уилямсън каза, че ще мине да го види края на работния ден.
Кръчмата представляваше дълга и тясна барака, скована от груби и криви дъски. Беше се килнала на една страна върху късите си опори. Стените бяха пропукани, с няколко зеещи дупки, оставени за прозорци. Отпред верандата беше хлътнала и разклатена, а неприятната миризма на клозета се носеше от единия край. Вратата висеше разнебитена на една счупена панта и беше леко открехната. Гарити успя да види, че вътре седяха неколцина мъже. Спря коня си и слезе от седлото. Кучетата налягаха около коня, като дишаха тежко и любопитно душеха наоколо, докато той го връзваше. Майра застана със своя кон до неговия и уморено се отпусна, докато наблюдаваше как Гарити се изкачва по изтърканите прашни стъпала и влиза вътре.