В кръчмата се бяха събрали около половин дузина работници, насядали около масите на грубо сковани пейки. Сред тях имаше и двама новодошли, търсещи работа. Бяха дошли да говорят по този въпрос с Уилямсън. Там беше и един готвач, когото работниците водеха със себе си от ферма на ферма. Гарити познаваше всички мъже, защото заедно бяха работили в Нипеан. Той се ръкува с тях и се запозна с новодошлите и готвача, които се представиха един след друг. Наля си ром от една бутилка и седна в края на пейката до тях. Някой го попита за срещата му с разбойниците и той сбито и накратко разказа какво се беше случило. После разговорът се прехвърли на други общи теми. Докато слушаше, Гарити си наля ново питие. По кожата на повечето от работниците можеха да се видят петна от скорбут, тъй като се хранеха само с питки и печено овче, свинско или говеждо месо. Започнаха да говорят за усилията на Уилямсън да осигури лимонов сок, за да се лекуват. И Гарити бе страдал от това, но се бе излекувал, така че един от работниците го попита как го е постигнал. В отговор Гарити само поклати глава и сви рамене, без да отговори. Подозираше, че това се дължи на лекарството, което Майра му беше приготвила от някакъв корен с вкус на сладък тропически картоф и други плодове и зърна. Но не искаше да им разказва всичко това, защото се боеше да не стане за смях.
Действителността винаги поднася изненади. Предната вечер бе помолил Майра да му подстриже мустаците, брадата и косата. Той пък отряза нейната коса в права линия около цялата глава и двамата си изпраха дрехите. Имаше някои неща, които бе свикнал да прави много преди да започне работа при Уилямсън. Те бяха в отговор на желанието му да бъде винаги чист и да изглежда добре — това го вълнуваше още от времето, когато живееше в приюта за сираци. Там другите не обръщаха внимание на външността си. Повечето ходеха рошави, с невчесани бради и мустаци. Дрехите им не бяха прани месеци наред и воняха на пот и мръсотия. И сега пристигането във фермата го бе стимулирало да прояви жест на внимание към себе си. Но всяко пристигане винаги предлага нещо, което разочарова.
В кръчмата цареше бъркотия и безредие. Въздухът вътре беше тежък и застоял, с мирис на пот и непрани дрехи. Работниците бяха облечени в мръсни кожуси от овчи кожи. Беше задушно и горещо. Гарити се чувстваше уморен и му се искаше да отиде при Майра, но мисълта да си тръгне малко след като беше дошъл, без да са свършили рома, изпратен от Уилямсън, го притесняваше. Беше съвсем нормално и обичайно всички да останат и да се напият, без значение дали са женени или не. Това го отблъскваше, но всички работници във фермата го правеха. Един от новодошлите през цялото време гледаше навън през вратата към Майра и това започваше да дразни Гарити, който забеляза, че в погледа на този човек има нещо много повече от обикновен интерес. Един от работниците стана, отиде до прозореца и повърна навън, а друг легна и заспа на пейката до него. Две бутилки бяха вече празни, а имаше още няколко отворени.
Готвачът стана и като се поклащаше на краката си, се насочи към вратата, фъфлейки пиянски нещо в смисъл, че е време за вечеря. Мъжете започнаха да се смеят на пияния готвач до вратата, а после подновиха разговорите си. Гарити си сипа ром в чашата, изпи го наведнъж и се надигна от пейката. Огледа се наоколо и се запъти и той към вратата.
— Тръгвам си вече. Ще се видим отново, преди да заминем.
— Има още достатъчно ром, Пат! — обади се един от работниците.
— Оставям ви моя дял. Трябва да оправя кучетата и конете. Франк ми даде за ползване една от къщите и трябва да й хвърля едно око.
Новодошлият, който неприлично оглеждаше Майра преди малко, го погледна и подигравателно се изсмя:
— Ако питаш мен, можеш да си отидеш в бараката, но добре ще направиш, ако преди това доведеш онази жена тук?
Пиянската усмивка изчезна от лицето му, когато видя, че от изражението на Гарити струи силна ярост. Той се опита да се измъкне, но Гарити го хвана за ризата и го удари с юмрук, влагайки в това всичката си сила. Носът и устата на мъжа бяха напълно размазани и от тях пръсна кръв, изцапвайки ризата и палтото му. От удара той се понесе през помещението и се блъсна в стената, при което дървената барака се разтресе цялата. Гарити направи три бързи крачки към него и го удари отново, този път в стомаха. Мъжът се преви о две и получи нов удар, този път по тила. Кръв изпръска дъските по стената, докато мъжът се олюляваше. После той се свлече безпомощен на земята.