Имаха малко приятели, понеже положението на баща й и професията му ги поставяха в ограничен кръг от хора, а и той самият имаше неуместния навик да посочва греховете на социално издигналите се със същата непринуденост, с каквато го правеше сред обикновените хора. Той също така вследствие своите ексцентрични и егалитаристки разбирания не се смущаваше да поставя себе си и дъщеря си в положения, изглеждащи необичайни в очите на другите. Още от времето, когато започна самостоятелно да ходи, Елизабет винаги ходеше с него, припкаше с колосаните си полички, подскачаше от паве на паве, панделката на престилката й красиво вързана отзад, периферията на шапчицата й срещу слънце красиво извита, със симетрично и точно вързани под брадичката й връзки, сграбчила малката си чантичка, докато баща й с лъснатите си черни ботуши вървеше с бавна сигурна стъпка, така както преследваше греха в живота, с подшит, изгладен и изчеткан с любов черен костюм, с трептяща от белота якичка, а бледото му лице — опънато и набраздено от годините, лошото здраве и грижата за човечеството; бледосините му очи замрежено гледаха наоколо и виждаха това, което бе невидимо за другите.
Понякога те отиваха в Правителствения дом да поставят въпрос за някои от мизерстващите в града, а измъченият чиновник мигаше и въздишаше, обяснявайки колко трудно било да се заобиколят правителствените разпоредби, за да се удовлетвори желанието Господне, докато баща й говореше с мекия си отчетлив и точен оксфордски акцент. Те ходеха и в сиропиталището и докато баща й четеше молитвата, момчетата я гледаха изпод вежди. Посещаваха и домовете на болни. Много често това беше малка, сбутана мръсна къща, пренебрегвана от другите свещеници, но в която баща й коленичеше до леглото и се молеше мълчаливо и настоятелно, докато семейството стоеше наоколо, а Елизабет стърчеше пред леглото с наведена глава и хванати под брадичката ръце. Понякога те отиваха и в по-богати къщи и много по-рядко в най-хубавите такива в града. При тези случаи майка й категорично и практично я беше инструктирала, че ако някак си някой мушнеше в джобчето или в чантичката й паричка, тя непременно трябваше да съобщи това на баща си, както и ако й дадяха грижливо увита пастичка, да я вземе внимателно, да я пази да не се натроши и обезателно да я донесе вкъщи за вечеря.
Когато вървяха по улиците, хората ги поздравяваха — мъжете докосваха шапките си, а жените леко се покланяха. Често се спираха, защото баща й започваше да говори по някакъв въпрос с тях. Понякога това касаеше болен, понякога се налагаше кратка и на момента съчинена молитва за благодарност, която спираше нормалното движение по улицата, защото баща й си затваряше очите и се молеше с придобити от дълга практика апломб и абсолютно откъсване от света, докато обектът на молитвата, почервенял от притеснение, пристъпваше от крак на крак, мяташе притеснени погледи изпод вежди, а минаващите търговци, механици и тръгнали на пазар хора нагласяваха и стъпките си, и държанието си към малката церемония, покрай която те минаваха. Друг път баща й спираше някой успял да се изплъзне от него по някакъв въпрос правителствен чиновник, който в дадения момент биваше принуден да направи кисела усмивка и да кимне в съгласие, обещавайки, че ще направи нещо по въпроса. Тя и баща й влизаха в магазини, където търговците внимателно, но твърдо бяха заставени да изпратят храна или друго нещо на някое бедно семейство. Разходките им из града включваха всичките улици, включително и тези, в които якичката на свещеника и присъствието на малкото безупречно облечено момиченце предизвикваха шокова вълна, която ги предшестваше. Баща й спираше пред обществените сгради и разговаряше с групички моряци, хамали и калфи, които почтително накланяха чела и поглеждаха наоколо в алкохолна конфузия. Понякога те попадаха в район, в който след избухнал ръкопашен бой или намушкване с нож, баща й влизаше в слабо осветен вонящ дом и се молеше над мъж, който кървеше и стенеше на мръсния под или проснат по гръб на една от очуканите маси, молеше се божествена намеса да спре естествения ход на случилото се, докато пристигне бръснарят, а наоколо оглупели пияници вторачено гледаха с отворена уста, докато собственикът на кръчмата се тюхкаше между тях и им хвърляше святкащи предупредителни погледи.
Имаше и други места, в които те влизаха, когато на баща й му казваха, че вътре има болна жена. Тези места бяха лошо осветени, във въздуха се носеше тежката миризма на тамян, която прикриваше по-тежки миризми; разтегнатата зъбеста усмивка на някое женско лице изстиваше и се сменяше с израз на напрегнатост, когато видеше кой бе дошъл. Жената излизаше и те изчакваха, докато в коридорите се чуваше бясно търчане, врати се затръшваха, мъже прескачаха през прозорците. След това се появяваше друга, по-възрастна жена, която ги въвеждаше в стаята. Елизабет стоеше пред леглото с наведена глава и стиснати ръце под брадичката си, а баща й се молеше горещо за здравето на тялото и за изгонването на седемте дявола; благите му сини очи не правеха особена разлика между заболялата или ранена проститутка и най-добрите граждани на града.