Други части от образованието на Елизабет се провеждаха в кабинета на баща й в скромната им къща в края на „Харогейт стрийт“. Там свещеникът се преобразяваше в учител и преподаваше с тежест, а Елизабет седеше на един твърд стол край малка масичка до прозореца и се мъчеше да възприеме лавината от история, география и философия. Малките й пръсти усвояваха трудната задача на краснописа. Тя научи изкуството да подостря възможно най-тънко пачето перо и лекичко да пише с него, без то да се износва ненужно. Пръстите й бяха изцапани с мастило от упражненията по краснопис и тя изпълваше листата от двете страни.
А тя наистина се учеше. От ехо на неговите проповеди, тя стана писача, който сложи на книга мислите му, за да бъдат запазени за бъдеща употреба, и с изминаването на годините тя все по-малко оставаше ученичката и се превръщаше все повече в последовател и спътник на баща си, предизвиквайки безкрайното му удоволствие със своите критични оценки и предложения.
Тя имаше широки познанства. В черковните си дейности влизаше в контакт със свои връстници от двата пола; канеха я на журове и приеми и други подобни, и така тя прекоси младежките си години. В нея бяха смесени чертите на майка й и на баща й: блестящите сини очи и розовият тен дължеше на майка си, а високата тънка фигура и деликатните благороднически черти — на баща си. Тя беше по-привлекателна от повечето момичета, но нейното възпитание й беше втълпило едно ранно за възрастта й достойнство, което видимо не беше популярно сред връстниците й. Общо взето, в Австралия имаше недостиг на жени, но не и в Сидней и Парамата. Поддържаха се тесни семейни връзки с Англия, по правило синовете биваха изпращани да получат образованието си там, а младите момичета с положение в Сидней и Парамата се съревноваваха с тези в Англия. По отношение на перспективите за женитба Елизабет беше в по-неизгодно положение от другите момичета. Семейството й беше бедно и тя беше без зестра. И докато социалният контакт със семейството й беше въпрос на политика, по-тесни връзки не бяха желателни поради ексцентричното пренебрежение, което баща й проявяваше по отношение на класовите различия. Младите мъже се увличаха по Елизабет, но бащите и майките им се противопоставяха. Елизабет приближаваше двадесетте и гледаше на това положение с пълна невъзмутимост, уверена и щастлива в живота си.
Достопочтеният Уилоуби имаше за свое хоби градинарството. Липсата на пари за семена и растения често принуждаваше и него, и Елизабет да се ровичкат в общинската мера в квартал Батери или в ливадите около Форт Макуайри да търсят растения и да ги присаждат в градината си. Веднъж, когато бяха излезли на мерата, те намериха малко пиперково дърво и решиха да го изкопаят и пренесат вкъщи. На баща й му прилоша от усилията при копаенето и възрастта му. Помогна им един мъж, който пресичаше мерата между пазара за животни и входа откъм "Джордж стрийт". Той беше тих, добре сложен, на четиридесет и нещо години, облечен в обикновени, но здрави, макар и не съвсем чисти работни дрехи. Не говореше много, но беше с уверени маниери. Имаше нещо безлично във външното му поведение, но той беше умел и ефикасен и бързо овладя положението — завърза корените на дървото, постави го на рамо и подложи другото си на баща й да се облегне. Елизабет ги последва.
Късно следобед на следващия ден той дойде в къщата им, носеше провиснал вълнен костюм и чиста, но измачкана риза. Брадата и мустаците му бяха подстригани, а ботушите му — лъснати. Беше метнал на рамото си овчи бут, увит в платнище. Остави бута в кухнята при майката на Елизабет, която беше поразена от вида на прясното месо, съблече палтото си, нави ръкавите си и излезе в задната градина да засади дървото. Докато вечерята се приготви, дървото беше засадено и той се върна с баща й, изми си ръцете, облече сакото си, вечеря с тях и си отиде.