Франк Къмингс се занимаваше с овцевъдство. Притежаваше малка ферма с няколкостотин овце на няколко мили от Сидней. Беше син на свободен заселник, единия от трима братя. Един от тях беше Джордж Къмингс, фактор в градската търговия и също ерген — положение, което изглежда задоволяваше много мъже от работническата и дребната търговска класа. По-големият му брат Каин преди години беше съден за убийство и пратен в наказателната колония на Земята Ван Даймен. Оттам той успял да избяга, след което веднъж се мярнал в околностите на залива Филип, изчезнал и вече никой нищо не чул за него. Франк Къмингс бе известно време наемен работник, преди да успее да прогресира до такава степен, че да притежава известен брой овце. През по-голямата част от живота си обаче биваше сполетяван от дребни неудачи и напредъкът му беше бавен и колеблив.
От отношението на майка й към Къмингс Елизабет разбра, че самата тя е причината, поради която той идваше в къщата. Разликата в годините им беше по-голяма от обикновената за техния кръг, въпреки че това често се срещаше в работническата и търговската класа. Франк се държеше почти с безразличие към нея и насочваше вниманието си към баща й. Последният прие присъствието на Франк благосклонно, както би приел губернатора или притежателя на публичен дом. Той намираше Къмингс за интересен. Те разговаряха за овце, за фермерство и други подобни неща, но той нито прие, нито го отхвърли като ухажор на Елизабет, а по-скоро го прие с готовност като гост. Никой не попита Елизабет, но тя така и нямаше никакво намерение да се омъжва за него. Гледаше на брака общо взето с резерви и считаше, че Къмингс е много стар за нея, и че освен това притежава някои неприемливи за нея черти. Беше необразован, без маниери, безразличието му към нея се сблъскваше с гордостта й и малката доза суета, която други мъже бяха създали у нея. Освен това той пиеше и тя подозираше, че тихите му маниери криеха някакви тъмни, скрити дълбини на личността му. Майката на Елизабет го приемаше, защото съпругът й го приемаше, а Франк често носеше много практични подаръци: пушен бекон, торба брашно или захар, овчи бут или голяма връзка агнешки котлети, и ги поднасяше тъй рязко открито, че всякаква пресметливост губеше смисъла си, а това правеше тези му дарове по-малко смущаващи и неприемливи, отколкото подарък, оставен пред вратата.
В разстояние на няколко седмици той често идваше, като че ли да огледа положението, както направи, когато на баща й му стана лошо на мерата. Някои млади мъже, които посещаваха Елизабет, внезапно спряха да идват, а Къмингс започна да идва два пъти в седмицата. Пристигаше в неделя и ги придружаваше за църковната служба, след това се появяваше отново в сряда и вечеряше с тях. За случайния наблюдател това изглеждаше като че ли Франк посещава баща й и е приятел на семейството; Елизабет свикна с присъствието му както баща й и майка й. След като тази практика се възприе и стана рутинна, това задоволи Къмингс и той като че ли влезе в ролята на овчаря, наблюдаващ стадото в очакване на приплода за сезона, или на котката, наблюдаваща мишата дупка.
Слабите дробове на баща й го бяха довели в Австралия и обикновено горещите и сухи лета и меки зими му действаха благотворно. Той беше достигнал възраст, която се считаше за значителна за повечето здрави хора, и жена му, въпреки че беше сравнително по-млада и от здраво потекло, беше започнала да чувства възрастта си. Всъщност, болестта на баща й не беше изчезнала, тя само беше притихнала и се проявяваше чрез розовите петна по бузите му, временни пристъпи на задух, спазми при кашлица и податливост към заболявания на дихателните органи през зимата. Елизабет и майка й познаваха тези симптоми и следяха за първия признак на появата им. Бяха си изработили ефикасен начин да го лекуват с вендузи и разтривки; слагаха го веднага на легло и се заемаха с него, още преди заболяването да се е развило напълно.
Нямаше нищо неочаквано и необичайно, когато една вечер той започна да кашля и се появи лека пресипналост в гласа му, защото с Елизабет бяха прекарали повечето време от деня на мерата и времето изведнъж беше застудяло. Когато свършиха с вечерята, Елизабет му приготви вендузите и гореща вода за инхалации, докато майка й изми чиниите и прибра масата. След това за него се погрижи майка й, а Елизабет счука билки, от които да се приготви лекарството за следващата сутрин. Но на сутринта той почина.
Елизабет беше изтръпнала от шока. Главният център на живота й изведнъж беше изчезнал и главата й се завъртя, когато тя се опита да си даде сметка за загубата. Майка й беше разбита, защото беше лишена от смисъла на своето съществуване. Елизабет отиде при ректора на църквата на "Джордж стрийт", който се върна с нея да разговаря с майка й и осигури един помощник-пастор да им помогне. Баща й бе починал във вторник, а в сряда дойде Къмингс. Той отиде обратно до фермата си, уреди някой да се грижи за овцете, после отново се върна и остана при тях.