Гласът й звучеше неприятно, но след като човек я видеше, разбираше, че той е всъщност в някаква хармония с останалата част от нея. Елизабет си спомни пристигането на съпругата на новия губернатор, една изключително налагаща се жена, за което тя бе споменала на баща си, а той й бе отговорил, че ако не се била оказала такава, всички щели да бъдат разочаровани. И ако и тази му забележка да беше присъща на неговия сдържан и понякога изненадващо сух хумор, в случая тя беше точна. Отличителни черти, които взети поотделно, са неприятни, стават по-приемливи и даже очаквани, когато са съставна част от едно цяло, съответстващо на дадени обстоятелства. У Шийла Гарити имаше нещо царствено с правилната тънка линия на устата й и почти войнствено издадената напред брадичка, което показваше премного гордост и самочувствие. Изненадващо щеше да бъде, ако не беше така. Огромните земи на семейството й се простираха във всички посоки и на такива огромни разстояния, че на човек му спираше дъхът, а стадата им не можеха да се преброят. Смесеният брак, който й бе дал тъмния тен, от една страна, и деликатно изваяните черти, от друга беше смесил също във вените й земята и овцете. Тя беше принцеса в това земевладение на семейството й, където нещата се правеха така, както то кажеше.
Докато изражението й беше затворено, големите й черни очи бяха открити и търсещи, в тях прозираше любопитството. Те блестяха с проникваща светлина, в която беше трудно да се гледа, но която едновременно с това беше извънредно приятна. Елизабет изведнъж почувства настъпилата пълна тишина, тримата мъже се споглеждаха. Тя почувства как по страните й започна да избива руменина. Къмингс се държеше с характерната си непохватност, вторачил тъпо поглед напред, вместо да наруши тишината и да я представи. Елизабет кимна и каза учтиво:
— Добър ден, аз съм Елизабет Къмингс.
Шийла леко повдигна глава и очите й се разшириха. Строгият й и високомерен израз не се промени, освен че отразяваше нещо между изненада и обида. След това тънките й устни се отпуснаха, по лицето й бавно се разля усмивка, докато блестящите й бели зъби блеснаха на фона на тъмния тен на лицето и устните й.
— Гръм да ме удари! Поми!
Тонът й беше по-скоро дружелюбно-шеговит, отколкото топъл и сърдечен. Елизабет почувства, че бузите й пламват и тя широко се усмихна в отговор на бляскавата усмивка на Шийла.
— Не, от Сидней съм.
— О, така ли? — засмя се Шийла. — Не ми придиряй. За мен и такива като мен, щом идваш от изток на източните ми кошари, си английски новоимигрант. Добре ли се чувстваш?
— Да, много добре, благодаря ви. А вие как сте?
— Справям се.
Усмивката й се задържа още за секунда. След това тя като че ли се сети за присъствието на мъжете и лицето й, по стряскащо рязък начин отново доби сериозно изражение. Погледна ги, кимна им и дръпна юздите на коня си и се заотдалечава.
— Довиждане — каза Елизабет.
Шийла отново възпря коня си, обърна глава и погледна Елизабет. После кимна и леко вдигна камшика. Пришпори коня и той хукна в галоп, отнасяйки я в далечината. Елизабет я погледа как язди без никакви усилия, след това погледна мъжете. Позакашля се, за да прочисти гърлото си, и се върна при тенджерите.
— Чухте ли какво каза тази проклета черна курва? — изръмжа ядосано Къмингс. — Не съм бил целия тоз шибан път за оня дето духа, добре да знаете.
— Тя не каза такова нещо — каза Ричардсън. — Тя просто не се бърка в неща, които не я засягат. Това именно каза тя.
— Проклетата обаче знаеше повече, отколкото ми каза и ние двамата го знаем. Но тая черна курва, да я вземат дяволите, не искаше да ми окаже внимание. Ето това е работата. А шибаното й сърце е толкова черно, колкото и шибаната й кожа.
— Може би е така, но само да не те чуе, че го казваш. От десетгодишна държи камшика и може да извади окото на човек от двайсет стъпки разстояние, без да му докосне миглите.
Къмингс изръмжа, без да каже дума и Елизабет чу тежките му стъпки от другата страна на фургона. Той се спря на ъгъла и я погледна вбесен.
— А на всичко отгоре ти ще ми продаваш проклетия си английски фасон, който тука няма да ми свърши никаква работа. Писна ми от тебе и ще скъсам английския ти задник с колана си и ще те зарежа тук, ако по твоя вина не получа тая работа.