Елизабет почувства как лицето й пламна от негодувание и срам, но продължи да гледа в тенджерата и да меси тестото.
— Чу ли ме, кучко такава? — изрева той.
— Да — отговори тя с тих, сдържан тон, като продължаваше да гледа в тенджерата и да меси тестото.
Той пак изръмжа нечленоразделно, извъртя се и ядосано тръгна към конете. Елизабет захапа горната си устна и бързо запремига с очи да сдържи сълзите си. Вече от доста време неговото беснеене и псуване не я бяха изваждали от равновесие и сега тя се зачуди кое така изведнъж я бе направило уязвима.
— Не ми е ясно за какво, по дяволите, той дига пара — измърмори готвачът. — Лично аз бих останал доволен от това, което Шийла каза. Няма никакво основание да я обвинява.
— Но ти не си той, а пък това, което става между него и жена му, си е между тях, освен ако не искаш да се биеш с него заради нея — изкоментира Ричардсън.
— Бих се бил за ром, но не и за жена. Все пак щеше да бъде по-добре за него, ако Шийла го беше харесала, както хареса жена му, все едно дали последната е поми или не.
— А ти бе, за тебе ще бъде по-добре да си гледаш собствената работа.
— Тогава стига си се ебавал и се махай от главата ми! — извика внезапно побеснял готвачът. — Как мога да готвя, като ми се моташ в краката?
— Внимавай как говориш с мен, мръсно копеле! — му изкрещя Ричардсън. — Или ще ти ударя един по шибаната ти глава.
Елизабет се опита да заличи от съзнанието си техните просташки викове и се загледа в лепкавото тесто с нацвъканите по него мухи. Но препирнята им продължи. Най-накрая, след като готвачът избълва страшната си закана да сложи селитра в чая, Ричардсън се махна и тръгна към овцете. Мислите на Елизабет се върнаха към Шийла.
Потънала в унес от душната горещина, тя мислеше за нея и на следващия ден, когато фургонът се клатушкаше по пътя. Мислеше си, че може би Шийла би могла да запълни нуждата й от приятел. Липсата на такъв тя преживяваше като душевна агония, защото тази празнота никога не бе истински запълнена, освен само до известна степен от баща й, докато беше жив. А и Шийла изглежда чувстваше подобна нужда, защото между тях се установи някаква връзка, докато се гледаха една друга. Това бе взаимен отклик на някакво дълбоко и сложно равнище, нещо, което тя никога не бе изпитала преди, една мъждукаща жива искрица на контакт, който беше колкото деликатен, толкова и скъпоценен. А предпазливото търсене на приятелство от страна на Шийла беше колкото патетично, толкова и разбираемо, защото тя, без съмнение, е била поставена в най-груби условия през целия си живот — сурова и жестока среда, която беше изсушила по-фините й импулси, както парещото слънце изсушава соковете в тялото. През целия си живот е била заобиколена от мъже като Ричардсън, Къмингс и останалите, непрекъснато е била обект на техните похотливи желания, защото от красотата й на човек му секваше дъха. А още в младежката си възраст е била подлъгана и върху нея се е стоварил срама да роди извънбрачно дете, ако разбира се е вярно това, което бе казал Ричардсън. Бе я командвал един тираничен баща, който й бе наложил да работи като овцевъд. При всичките тези трудности тя бе запазила едно плахо желание да си има приятелка — импулс, разкриващ чистотата на характера й.
Когато се озоваха при главните кошари, Шийла беше вече там. Наоколо се чувстваше оживление, хората бяха възбудени, че най-сетне са пристигнали, мъже на коне галопираха да посрещнат стадото и през облаците прах, които овцете вдигнаха, юрвайки се напред, Елизабет съзря една обща панорама на имението. Кучета лаеха, скотовъди викаха, камшиците плющяха като гърмежи… Къмингс шибна конете да не изостават от огромната сянка, която фургонът на готвача хвърляше през гъстата мараня от прах. Втурнаха се напред, наоколо се носеха ревове, суматохата достигна връхната си точка и през прахта, през която се носеше фургонът, Елизабет видя очертанията на кошари, сгради, подслони и дървета в далечината. Пред тях фургонът на готвача забави хода си и спря. Къмингс просъска серия псувни, рязко удари с крак спирачката и задърпа юздите да спре конете.
Те бяха близо до портала, през който бяха преминали овцете, и когато полъхът започна да отвява облаците прах, Елизабет можа да се огледа наоколо. Мъжете се движеха около фургоните, конете им пръхтяха и бяха потънали в пяна, а те се смееха и викаха. Шийла стоеше малко по-навътре, изправена на стремената и леко се наведе към един мъж, като размаха камшика си и му изкрещя нещо гневно. Той беше един от по-младите работници на фермата; гледаше я с невинно изражение, докато тя беснееше. Врявата и бъркотията бяха толкова големи, че Елизабет не можа да чуе какво казва Шийла, но кънтящият й глас се извиси над шума и прозвуча тирада от груби изрази за някакво провинение на мъжа. Тя му обърна гръб, дръпна юздите, изгледа го още веднъж яростно през рамо и подкара коня си към фургоните. И тя, и конят й бяха покрити с дебел слой прах, а ручейчетата пот по страните на лицето й бяха оставили тъмни линии, през които се виждаше кожата й.