Една яка и обикновена на вид жена на около четиридесет и пет, прекоси мястото пред по-малката къща, докато Елизабет се връщаше по пътечката към фургона. Жената беше сдържано дружелюбна, каза, че името й е Беси Маршал и с любопитство изгледа Елизабет, докато тя отговаряше на пожеланията й за добре дошла.
— Елизабет ли? Не те ли наричат Бес или Беси? Заплюла съм си това име тук.
— Не, обикновено ме наричат Елизабет.
— Да, подхожда ти. Така ли те нарича мъжа ти?
— Не си спомням въобще той да се е обърнал към мен с името ми.
— Също като моя — весело се изкиска Беси. — Интересува го само манджата и оная работа в леглото, но би могъл да дели залъка си с надничарите и да ляга с овца — ще му е все едно. Да умра, няма да се сети да ме погребе, докато не се вмириша. Дай да ти помогна да разтовариш фургона.
— Много мило от ваша страна, но не бих желала да ви отвличам от нещата, които имате да вършите.
— Работа колкото щеш, свършване няма. Даже ще има предостатъчно и за други, когато умра. Дай да ти помогна да разтовариш фургона си, да не счупиш нежния си гръбнак. Не че си слабичка, но съм виждала по-якички от теб.
Елизабет се усмихна, кимна и двете тръгнаха към фургона.
— Благодаря ви много, Беси.
— Голяма работа. Между другото, хвърлих поглед на твоя човек, когато той минаваше по двора, и трудно ми беше да позная дали това е баща ти или съпруга ти.
— Той е няколко години по-стар от мен.
— Да, да, ама май доста повечко от няколко. Ще трябва да се поозори, за да те пази от мъжете, да не ми е името Беси, ако не бъде така. Ти си поми, нали?
— Не, от Сидней съм.
— Сидней ли? Изглеждаш ми доста изискана, не че искам да кажа, че не знаеш откъде си. Жената, която последна живя в тази къща, беше от Сидней, но тя даже и на малкия пръст не може да се мери с теб. Казваха се Хобартови. Тук тя напълно откачи. Мъжът й трябваше да я върне обратно, а и той накрая не беше с всичкия си, ако съдя по това, което видях. Него работата го затри, а нея — Големите простори. Надявам се с тебе да не се случи така.
— Свикнах повече или по-малко да живея изолирано, а и това място ми изглежда много приятно за живеене. Сигурна съм, че двете с теб ще станем големи приятелки и ще си ходим на гости. А и Шийла е тук, така че съм сигурна, че времето ще мине приятно.
— О, да, бих искала да сме приятелки. Шийла е хубав човек, но не бих казала, че се държи приятелски. Досега не съм имала много вземане-даване с нея. Ако Голямата степ ти понася, ще си добре. Но и ако мъжът ти се справи с работата. Да бяхте още малко позакъснели, щяха май да предложат службата на мъжа ми. Той обаче ми каза, че щял да откаже, ако му я предложат.
— Сигурна съм, че това е много тежка длъжност.
— На мен не ми се струва тъй, но мъжът ми го е срам да нарежда на другите какво да правят. А и това, което му плащат допълнително, за да им готвя в голямата къща, ни носи достатъчно. На него му е все едно, даже така му е по-лесно. Чакай да видим какво си донесла…
Тя беше извънредно силна жена; без никакво усилие награби в едната си ръка скрина с книгите, а в другата — сандъка със сервиза, бъбрейки, докато Елизабет се мъчеше с друг сандък. Когато свършиха да разтоварват фургона и внесоха нещата в къщата, Елизабет поведе конете, а Беси тръгна да й покаже къде да ги закара с фургона. По време на пътуването Елизабет само бегло бе видяла различните ферми, но Уайамба без съмнение бе най-голямата и най-многообразната. От едната страна на откритото пространство доминираше огромният лабиринт от кошари, а на обратната страна бяха разположени по-малки кошари и навесът за стригане на овцете. Дворът за събиране на овцете беше на известно разстояние отвъд навеса за стригане и представляваше едно огромно заграждение, в което по-голямата част от тревата беше стъпкана, а редом с него имаше друго също така голямо заграждение за едрия рогат добитък и конете. Повечето от сградите бяха разположени между главните кошари и навеса за стригане; това бяха сградите, изпълняващи функции на казарми за овчари, за скотовъди, за приходящи стригачи и миячи, ковачница, складове с различна големина, и къща за готвач, в която се беше настанил готвачът, съпровождащ новодошлите. От едната страна на главните кошари имаше свинарник и отделен запор за едрия добитък, където бяха вкарали две говеда. В съседство с него беше мястото за кланица и навеса за разфасоване и солене на месото. Широкото пространство между два от складовете бе заето от кучкарници. Имаше също и голям двор за кокошки, откъде вероятно бяха се изплъзнали пилетата под къщите.