От къщите тръгваше голяма градина чак до реката и оттам още се разпростираше покрай брега. В нея отглеждаха картофи, домати, зеле, гулия, лук, моркови и други зеленчуци. От другата страна на градината се намираше аборигенско селище. Двама аборигени копаеха в градината, други се движеха около подслоните си, имаше и такива, които прекосяваха празното пространство между подслоните им и къщите и отиваха някъде по задачи или изпълняваха нечии поръчки. Мъже се движеха между зданията и кошарите и от другата страна на главните кошари, където вкарваха овцете, се вдигна голям облак от прах. Мъж на кон прекарваше стадо от петдесетина глави едър добитък през двора за събиране на стадата към оборите, други мъже прихващаха коне в оградения за едрия добитък двор. Наоколо имаше повече хора, отколкото в голямо село, и значително повече движение. Сградите бяха разпръснати върху площ, която беше много по-голяма, отколкото едно село можеше да има. Това беше видим символ на факта, че тук земята беше евтина и собствеността се изчисляваше в стотици хиляди акра.
Покрай ковачницата бяха спрели няколко фургона. Елизабет и новата й приятелка наместиха техния фургон между другите, освободиха конете и ги поведоха към ограждението за едрия добитък. Няколко мъже, които вървяха между сградите се спряха и ги изгледаха любопитно. Един се обърна и тръгна към тях, когато те се връщаха от ограждението. Беше висок и едър, малко над двадесетте, с гъста черна брада и мустаци, на лицето му имаше широка нахална усмивка. Елизабет го погледна, отвърна погледа си, приближи се до Беси и я побутна, за да сменят малко посоката си. Беси сочеше към градината и говореше за трудностите с поровете и зайците, които изяждали зеленчуците. Тя погледна Елизабет, хвърли поглед към приближаващия мъж и въздъхвайки, каза:
— Проклетия му Том Стейпълтън! От тоя копелдак — само неприятности.
— Правете се, че не го виждате — тихо каза Елизабет. Лицето й бе обърнато в обратната посока на идващия мъж и тя подбутваше Беси да завие косо от него. — Та какво казваше?
— Какво казвах ли? За какво говорех? Ах, да…
— Ей вие! — Мъжът се изсмя подигравателно като ги доближи с големи крачки и се спря пред тях. — Накъде сте хукнали, бе? Я да видя тая поми. — Той отново се изсмя, пристъпи на една страна и препречи пътя на Елизабет, която се опита да го заобиколи. — Ей, наистина си заслужавало да я видя! Казаха, че си я бива, и не е лъжа.
— Махай се, мръсна гадино! — сопна се Беси. — Нямаме никакво време за такива като тебе.
— И аз нямам никакво време за тебе, дебела свиньо! — тръснато отвърна Стейпълтън и хвана ръката на Елизабет, която отново се опита да го заобиколи. — Почакай да те видя, англичанке. Това ще ми е достатъчно засега, не се бой.
Елизабет вдигна очи и яростно го погледна, треперейки от гняв.
— Пуснете ръката ми — изсъска тя с негодувание.
Той пусна ръката й, отстъпи назад с израз на престорено учудване, свали шапката си и насмешливо се поклони.
— О, вижте тая грандама! — изграчи той. — Моите извинения, госпожо.
— Тя стои къде по-високо от тебе, кучи сине — изръмжа Беси. — И съвсем не ми и хрумва да я поставям редом с тебе.
С кисела усмивка той погледна Беси, след това Елизабет, нахлупи отново шапката си и си тръгна.
— Ще разбера колко струва, когато аз реша — язвително каза той. — Така да знаете.
Беси тежко въздъхна, поклати глава и погледна след него.
— Ех, съпругът ти много труд ще трябва да хвърли да държи мъжете на разстояние от тебе, Елизабет. А тоя копелдак е най-лошия от тях, само бели прави.
Елизабет прехапа долната си устна и се опита да се овладее. Бе изпълнена с възмущение, от очите й напираха да бликнат сълзи на яд, сърцето й учестено биеше. После почувства, че изведнъж я облива спокойствие, защото мъжът си беше отишъл и тази враждебна, заплашителна сила, с която бе влязла в допир, се бе изпарила; но това спокойствие бе все пак примесено с нещо тягостно, останало да витае във въздуха от заплахата му. Чувстваше ръката си омърсена, като че ли още усещаше допира на неговата тежка и корава длан. Пое си дъх дълбоко и на пресекулки, после изпусна въздуха, кимна с глава, разтри ръката си и двете продължиха пътя си.