— Можем да отидем в склада да си вземеш седмичните дажби; ще ти помогна да ги занесеш вкъщи.
Елизабет се изкашля, за да овладее гласа си и леко поклати глава.
— Не, Беси, благодаря ти. Мисля, че по-добре е да се върна веднага вкъщи и…
— Не, трябва да си вземеш дажбите — прекъсна я твърдо Беси. — Няма да спреш да живееш, понеже има такива мръсници като него, Елизабет. И ако някой друг пак те закачи, ще му навра оназ му работа в задника. Мъжът ти скоро ще ги постави на място.
Елизабет усети, че я облива чувство на благодарност, докато гледаше добродушното, засмяно лице на Беси. Насили се да се усмихне, кимна с глава и двете завиха към продълговатото ниско здание, което Беси беше посочила. Тя отново започна да говори за градината, но Елизабет я слушаше разсеяно и си мислеше какво да каже на съпруга си. Съдейки по минали подобни случаи, реакцията му щеше да бъде съвършено различна от безрезервната подкрепа и помощ, която Беси мислеше, че той ще окаже.
Този инцидент помрачи деня й. Ако не беше той, щедрите дажби, които старият сакат склададжия отмери и преброи, щяха да я хвърлят във възторг, но сега те само леко облекчиха лошото й настроение. Дажбите се състояха от зеленчуци от градината, обилни количества брашно, сол, захар, ориз, сух грах, чай, пипер, къри, солено свинско и говеждо, прясно овнешко, свещи, газ за лампите, сапун и даже яйца, които по принцип бяха рядък деликатес. Беси й помогна да занесе яйцата, после отскочи до вкъщи и й донесе лопата горещи въглища, за да запали огън в печката; чак след това отиде да приготвя вечерята за семейството си и за Гаритови.
Елизабет мечтаеше за баня и чисти дрехи, но страхът, че трябва да разкаже на Къмингс за случката със Стейпълтън, както и неотминалият гняв и недоволство от случилото се бяха убили у нея предчувстваното удоволствие. Сега това се беше превърнало просто в едно от нещата, които й предстояха. Започна да готви вечерята, донесе вода и изпра мръсните дрехи, след това се разсъблече в кухнята и стъпи във ваната да се изкъпе и да си измие косата. Когато свърши с косата си, част от дрехите й вече бяха достатъчно изсъхнали и тя си облече чисто бельо, рокля и довърши готвенето. Докато вечерята стане готова, златистата светлина на късния следобед проникна между листака на дърветата и изпълни къщата. Тя захлупи тенджерите с готовото ядене и започна да чисти къщата.
Когато Къмингс си дойде, веднага стана ясно, че нямаше нужда да му казва каквото и да било. Тя обираше праха в гостната и го погледна с парцал в ръка. Той стоеше на вратата и очите му искряха от ярост. Лявото му око беше подуто, кокалчетата на пръстите му бяха ожулени.
— Още не сме се нанесли и ти почна да ми създаваш ядове — изръмжа гневно той. — Първото шибано нещо, което си направила, е да се покажеш пред мъжете и да ги предизвикваш. Единственото, от което наистина не се нуждая, е да ми създаваш такива шибани бели. Така че, гледай си само работата и стой далеч от мъжете. Разбра ли ме, курво с курво?
— Ако имаш предвид този човек — Стейпълтън, мога да те уверя, че…
— Мани ми се с тези твои англичански приказки! Прави каквото ти казвам, иначе много лошо ти се пише.
— Не зная какво той ти е казал, но не по моя вина се случи това. Опитах се да го избегна, но той ме преследваше.
— Това, което той ми каза, беше достатъчно да го тръшна по гъз, копелето му с копеле. А ти, ако си беше гледала работата вместо като фльорца да се въртиш наоколо, той нямаше да има възможност да те преследва и нямаше да се наложи да се млатя с него.
Предпазливостта я съветваше да си мълчи, но огромната несправедливост разпали гнева й.
— Оправях конете и фургона, което ми се струва, че е повече твоя работа, отколкото моя. Но независимо от това, ако си решил да се биеш с него, вместо да го уволниш за непочтително отношение към съпругата ти, тогава сам себе си трябва да…
— Млък! — изрева той и тръгна към нея със свити юмруци. — Няма да слушам повече твойте глупости! — После, надвесен над нея със свиреп поглед и изкривено от ярост лице, добави: — Ще правиш каквото ти се казва! Аз съм този, който решава какво ще работиш ти и какво аз! И няма да навираш шибания си англичански нос навсякъде. А аз… — Той се поспря, тонът му се промени към подигравателна имитация на произношението й — … не го уволних, — тук се озъби саркастично, наведе се още повече над нея и изкрещя в лицето й, — защото като поемам нова работа, не почвам да изхвърлям хора! А и не ми е работата да казвам кой ще работи тука и кой няма! А сега размърдай си шибания английски задник, донеси ми яденето и ми се разкарай от главата с твойте каши!