Тя настръхна и го погледна в очите за няколко секунди, без да мигне. Ноздрите му се разшириха, лицето му стана кървавочервено, като видя, че тя мълчаливо му се опълчва. От гърлото му излезе приглушен звук, стисна още по-силно юмруци и започна да трепери. Тя бавно се обърна, прекоси трапезарията и влезе в кухнята. Той остана задълго неподвижен и мълчалив, след това изръмжа, втурна се в трапезарията, с рязко движение издърпа един стол от масата и се тръшна на него.
Седеше, подпрял брада на юмрука си, гледаше масата с каменно изражение, докато тя внесе газена лампа, чинии и сребърни прибори. Той започна да гълта като звяр и заговори с басов, ръмжащ глас и пълна уста, когато и тя седна край масата:
— Викат ни в къщата на господин Гарити тази вечер. Защо иска да те види тебе там, не знам, освен ако вече не е чул за това, което си направила и може би иска да ти каже да спреш да се показваш насам-натам, за да не предизвикваш бели. И ако отново покажеш проклетите си англичански маниери, та да ме изложиш, докато сме там, ше те пречукам, когато се върнем.
Тя кимна мълчаливо, гледайки в чинията си и дъвчейки бавно.
— Отговори ми!
Тя преглътна, вдигна очи, впери ги в неговите и каза тихо:
— Много добре. Има чисти дрехи на парапета на чардака. Може би ще ни позволят да влезем в къщата, ако се преоблечеш.
Лицето му отново потъмня от гняв и той стисна ножа и вилицата с такава сила, че кокалчетата на пръстите му побеляха, а ръцете му потръпнаха. Тя вторачи поглед в чинията си, сложи хапка в устата си и бавно задъвка. Той изсумтя, изръмжа гърлено и отново се нахвърли с настървение върху храната.
Вече беше се свечерило и влажният въздух от реката беше захладял, когато те тръгнаха по пътеката и после завиха по пътя за къщата на Гаритови. Жуженето на насекомите в тревата се носеше на вълни, жаби крякаха в хор покрай реката и от време на време се чуваше траурният повик на нощна птица. Жълтата светлина на свещите и лампите се виждаше през прозорците на къщите и на няколко от сградите, които бяха пръснати наоколо между кошарите и навеса за стригане. Фермата бе обгърната от атмосфера на спокойствие и топлота.
В меката светлина от предните прозорци и отворената външна врата на къщата на Гаритови се очерта фигурата на мъж, който стоеше на най-горното стъпало в края на верандата. Когато те поеха по пътеката към къщата, той се изправи; силуетът му изглеждаше огромен и висок на фона на светлината зад него.
— Това вие ли сте, Колин?
— Да, настанихте ли се?
— Доста добре. Малко на въздух, така ли?
— Нещо такова. — Той се дръпна встрани, когато те изкачиха стълбите, и погледна Елизабет. — Това трябва да е съпругата ви?
— Да, името й е Елизабет.
Колкото небрежен и повърхностен бе тонът на съпруга й, толкова този на Колин бе учтив, навеждащ пряко на мисълта, че в такива случаи е нужно да има представяне. Той бе изключително висок, изглеждаше спретнат и чист, брадата и мустаците му бяха подрязани късо, косата сресана изцяло назад. В слабата светлина, идваща от вратата, тя успя да види, че чертите на лицето му много наподобяваха тези на Шийла. Това бе един впечатляващо красив мъж.
— Приятно ми е да се запозная с вас, госпожо Къмингс. Как се чувствате, добре ли сте?
— Удоволствието е мое, господин Гарити. Аз съм добре. А вие как сте?
— Благодаря, добре. Моля заповядайте. — Тонът и маниерите му не бяха изгладени, но пък бяха искрени и й напомниха за минали години, когато красиви млади мъже й се усмихваха с възхищение и бързаха да й подават ръка по стълби и да отварят вратите пред нея. Но тя копнееше за такова време и място, където учтивостта е по-скоро начин на живот вместо показ на желание за ухажване, за време и място, където дебелашките подходи на груби мъже са немислими и общественият ред се основава върху спазването на обичаи и традиции вместо върху силата на юмрука. Колин отстъпи назад да даде път на Елизабет да мине пред него и това разколеба готвещият се да влезе пръв Къмингс; така тя първа прекоси верандата, следвана от двамата мъже.
Шийла беше там; изглеждаше доволна и спокойна, крачолите на избелелите й панталони бяха мушнати в ботушите, яката на ризата й бе откопчана, а ръкавите — навити нагоре. Отблизо тя изглеждаше още по-висока, отколкото на кон, почти колкото брат си. Елизабет така много се зарадва, че изгуби контрол върху заученото си учтиво изражение и се усмихна широко и сърдечно; в отговор Шийла засия, тъмните й очи станаха меки и топли, зъбите й заблестяха на светлината на лампите. После тя внезапно отвърна поглед, усмивката й стана по-умерена и под светлината на лампите Елизабет забеляза, че сред черната й и гъста коса тук-там има и леко посивели кичури.