Резултатът от първия опит на Елизабет да въвлече Шийла в цивилизования ритуал на следобедния чай бе много показателен за естеството на бъдещите им отношения. Тя бе непреклонна в желанието си да пие чай от металическо канче вместо в чашка от порцелановия китайски сервиз „Уеджууд“, разговорът на учтиви теми се оказа затруднен от дългото й мълчание, и по едно време тя рязко стана и си тръгна, без да каже довиждане. Шийла бе напълно различна от всички хора, които Елизабет дотогава бе познавала, поведението й не се вместваше в никакви познати рамки, настроението й често се менеше — кога ведра и спокойна, кога любвеобилна и приятелски настроена, кога затворена в себе си и намръщена. Елизабет се притесняваше от всичко това, но се мъчеше да я приеме такава, каквато беше, да вникне в средата и хората, под чието влияние тя бе израснала, защото даже най-мрачното настроение на Шийла беше за предпочитане пред отсъствията й. От своя страна Шийла винаги се интересуваше от Елизабет и проявяваше загриженост към нея, даже когато биваше най-далеч телом или духом.
Поради различния им произход и образование те имаха малко общи неща помежду си, а освен това Шийла говореше главно за фермата. Отначало Елизабет проявяваше интерес към тази тема единствено от куртоазия и от желание да поддържа разговор с Шийла при посещенията й, но по-късно сама се усети, че започва да изпитва любопитство и загриженост относно това как вървят работите из земевладението. Всяка от кошарите си имаше име — Булу, Виндора и Олдеа на север, Пенонг и Вилканиа на изток, Танами, Уайамба и Бароу на юг, и Маралинга и Тамбо на запад. Споменаването на дадена кошара започваше да придобива за нея все по-конкретен смисъл, а и тя се стремеше да научава все повече неща за тях и тяхното месторазположение.
Но далеч не й беше лесно да се оправи в плетеницата от кошари. Всички те се деляха на сектори и в зависимост от разговора можеше да става дума за даден сектор или за цялата кошара. Имената на секторите можеха да имат връзка с географското им положение, с някое уникално дърво или друга особеност на терена, или пък с някое тамошно историческо събитие. Като капак на всичко някои сектори можеха да имат две, та и повече имена, или пък едно английско и едно аборигенско. Под Булу Север и Булу Вилга Шийла разбираше един и същ сектор. Олдеа Запад, Олдеа Мура и Олдеа Глиган също бяха различни наименования за един и същ сектор, а имената на секторите в ограждението Маралинга бяха също тъй объркващи, защото нея самата я наричаха още кошара Виджи. Разделянето по сектори бе направено в зависимост от наличието на вода или възможностите за паша, като обикновено една кошара биваше разделяна на четири сектора. Не беше рядко явление загражденията на кошарите да се преместват в зависимост от условията през годината.
Елизабет бързо успя да вникне в разнообразната дейност в кошари и ограждения, както и в специфичните задачи на различните видове работници. Относително големия брой работна ръка в Уайамба бе пример за отсъствието на традиционната фермерска пестеливост, нещо, което много рядко се срещаше из другите ферми, където по-малко на брой хора бяха карани да работят много повече. В Уайамба имаше даже и синекурни длъжности. Така например склададжията беше бивш дългогодишен скотовъд, получил нараняване преди известно време, а общо за работниците се грижеше специално нает готвач, вместо те сами да си готвят, редувайки се. Друг бивш скотовъд се бе разболял, силно бе отслабнал и не можеше да си намери работа другаде. Той продължаваше да получава заплата, като переше дрехите на мъжете. Други хора пък вършеха каквото дойде. Аборигенското селище във фермата бе огромно в сравнение с тези в другите станции. Имаше аборигени, които работеха като скотовъди, други по зеленчуковите градини и цветята, трети поправяха загражденията, имаше и такива, които само живееха в селището на фермата, без да работят за нея. Във фермата имаше доста младежи, изучаващи фермерския занаят, имаше и няколко момчета — синове на работещите, които придружаваха бащите си по задачите им. Мъжете прекарваха повечето време из кошарите, но се местеха от една в друга в зависимост от нуждите или по собствено желание. От време на време имаха и свободни дни.