Елизабет с интерес опознаваше живота във фермата; започна да изпитва чувство на съпричастност към заобикалящата я среда и хора, животът придобиваше нов смисъл за нея. Сивата мизерия, която толкова я бе измъчвала, преди да дойде в Уайамба, сега се стопяваше като отминал неприятен сън, всеки нов ден за нея бе богат на преживявания и пълноценен. Заниманията с Джеймс бяха едно непрекъснато удоволствие. В характера му имаше някои неща, напомнящи за Шийла, и тя на моменти имаше усещането, че пред нея стои една по-разбрана и по-послушна Шийла, но все пак детето си имаше своя собствена индивидуалност, която тя намираше за много приятна. Елизабет никога преди това не беше преподавала, но интелигентността и любознателността на детето достатъчно компенсираха липсата й на опит; то жадно попиваше знанията. Школуването на Том — синът на Беси — вървеше много по-трудно.
Когато опозна по-добре Джеймс, тя започна да се съгласява с Шийла, че той не може да стане добър скотовъд. Беше дребен за възрастта си, слаб като вретено и често боледуваше. Но освен физически, него и като личност не го биваше за живота на скотовъда. По някакъв неведом за нея начин и при тези най-невероятни обстоятелства, това дете бе станало сериозно, самовглъбено, мислещо и с много чувствителна душа. Умът му беше като бръснач. Кръстосвайки навред по реката за удоволствие, Джеймс бе натрупал в ума си от личните си наблюдения голямо количество знания, систематизирани при това, за живота на местните влечуги и други животни, което бе нещо съвсем изключително за възрастта му. Без да се насилва, той бе научил езика на аборигените и спокойно го говореше еднакво добре с английския, за голям ужас на дядо си. Още при първите уроци с Елизабет той за няколко часа научи английската азбука, за броени дни овладя числителната система, след това бързо напредна с четенето и писането на прости изречения, запозна се с действията събиране и изваждане и навлезе в по-сложните неща на умножението и деленето. Бързият му напредък накара Елизабет по-обстойно да се занимава с него и даже да планира заниманията, като постепенно тя разбра, че той за седмици научаваше това, което тя бе учила с по-големи усилия за месеци и на сравнително по-голяма възраст от него.
Имаше и някои малки проблеми. Донякъде нетърпелив като майка си, той нерядко предпочиташе да смята на ум, вместо да изписва цифри в тетрадката, което не изключваше възможността от грешки, не се вдълбочаваше в упражненията по краснопис, тъй като не разбираше, че начинът на изписване на буквите и писане на изреченията показва образованието на автора и издава още и друга информация за него. Но той бе послушен ученик — веднага се разкайваше, ако тя му направеше забележка и го заставеше отново да напише дадено упражнение или да пресметне колонките с цифри, като точно и отчетливо положи препинателните и математическите символи. Шийла гледаше на напредъка на сина си с майчинско тщеславие, но когато след време на Елизабет й стана ясно, че момчето има заложби на бъдещ учен и се опита да я уговори да го прати в пансион в Сидней, Шийла навъсено отказа, излагайки някакви неясни съмнения по въпроса.
Животът в Уайамба надхвърли и най-оптимистичните й очаквания, но той си имаше и своите недостатъци и даже неприятни моменти. Така например най-близката църква бе в градчето Минайнди, което отстоеше на немалко мили на юг и фактически твърде далеч, за да може да взема участие в църковния живот. От друга страна, тъй както на времето в имението им на река Джордж, самотните молитви и четенето на Библията и молитвеника сами по себе си не можеха да заместят обновлението на вярата и религиозното вдъхновение, получаващо се при черковното богослужение пред цяла енория.
Къмингс си идваше вкъщи по за ден-два на около всеки две седмици. Но за Елизабет това бяха страшно неприятни дни, които все пак бяха поносими, защото тогава Гаритови неизменно ги канеха на гости у тях и тя се радваше, че ще може повечко да си поприказва с Шийла, освен ако нея я нямаше поради застояване в някоя от далечните кошари, или пък с красавеца Колин, който се отнасяше към нея почтително и с голямо внимание.
Тя вече не бе толкова безпомощна пред Къмингс, както някога. Мъките й по време на пътуването през Нови Южен Уелс бе нещо като каляване с огън и я бе направило по-силна. Сега тя беше по-уверена в себе си, а познанството с Шийла й бе вдъхнало смелост. От своя страна Къмингс знаеше за близкото й приятелство с Шийла и вече не бе така самоуверен. Изненадващо дори за самата нея, тя намери в себе си стаена ярост, с която да се противопостави на кавгите му, и той започна да става по-предпазлив.