Някой от мъжете бе подхвърлил нещо за това, че нямали деца и той, засегнат, че вероятно правят намеци за мъжката му сила, я принуждаваше често да ляга с него, пухтеше в лицето й и ръмжеше час по-скоро да забременява, ръгайки в нея колкото се може по-злобно. Това тя понасяше стоически, тъй както бе понасяла много по-големите му жестокости в миналото. Отвращаваше се от него, но продължаваше да изпълнява библейските предписания за женското послушание дословно, тъй както я бяха учили.
Другият проблем бе Стейпълтън. Не липсваха мъже, които безочливо да я оглеждат и да й се хилят, когато тя отиваше до някоя от сградите да вземе или свърши нещо, но единствено Стейпълтън й посягаше с ръка. Тя се опита да опише ситуацията на Къмингс, но той рязко я прекъсна и изцяло хвърли вината върху нея. Известно време тя успяваше да се справи с положението. Внимателно наблюдаваше кой кога влиза и излиза от бараките на скотовъдите, за да разбере дали Стейпълтън е из кошарите или се е прибрал и така да нагласява нещата си, че да не се отдалечава от нейната къща, когато той е наблизо.
Но тази нейна тактика не можа да предотврати това, което стана след малко повече от три месеца, откак бе пристигнала в Уайамба. Беше отишла до склада да си вземе седмичната дажба продукти, считайки, че Стейпълтън е заминал някъде. Тъкмо щеше да си тръгва, когато го видя застанал на вратата, препречил пътя й с ехидна гримаса на лицето. Гневът й, който можеше да й помогне храбро да се изправи срещу него, се оказа прекалено много разводнен със страх и той, възползвайки се от предимството си за момента, започна да я задява, като не я пускаше да си отиде. Старият сакат склададжия взе нейната страна, но той също се страхуваше от Стейпълтън и можа да й окаже само морална подкрепа. От къщата си Беси видя какво става и се завтече да помага, но Стейпълтън грубо я изблъска настрани, сграбчи Елизабет, насила я целуна няколко пъти и грубо я опипа. След което си тръгна надсмивайки се, като се заканваше, че следващия път щял да направи нещо повече.
Тя се почувства като преживяла груби издевателства и унижения, близки по своята същност с терзанията през началния период на живота й с Къмингс, когато биваше непрекъснато насилвана. Роклята й беше скъсана, една от гърдите я болеше от злобното стискане. Плачеше от гняв и срам; Беси и склададжията я утешаваха и й помагаха да събере нещата си. Беси също плачеше от негодувание, склададжията й съчувстваше, но те не бяха в състояние да й помогнат повече от това. Ако Стейпълтън я беше ударил или упражнил някакво друго физическо насилие, мнението на хората щеше да бъде против него. Но това, което фактически бе направил, можеше нашироко да се изтълкува като грубо ухажване, щеше да стане повод за забавление на мъжете и в края на краищата беше работа за уреждане между него и Къмингс. Но дори Къмингс да би желал да стори нещо, той отсъстваше някъде из външните кошари.
Шийла също беше някъде из кошарите. Елизабет се върна вкъщи и отпрати хълцащата от възмущение Беси, след което се опита да събере мислите си и да махне дрехите си. Чувстваше се омърсена и омазнена, вонята на потните му мръсни дрехи и на тялото му сякаш бе залепнала за нея, кожата й като че гореше там, където грубите му тежки ръце я бяха мачкали. Донесе вода, изкъпа се и се преоблече в чисти дрехи, след което продължи да се занимава със задачите си за деня.
Джеймс пристигна за урока си, но тя бе толкова възбудена и разсеяна, че му се сопна за нищо, от което очичките на детето се насълзиха. Наложи се да го милва, докато то се успокои, целуна го няколко пъти, след което го отпрати да си поиграе по реката, а тя седна в гостната и зачака Шийла.
Тъкмо вече й се струваше, че Шийла няма да се прибере и че ще изкара една безсънна нощ в гневни терзания от безпомощността си, които щяха да я измъчват и на следващия ден, когато късно следобед съзря Шийла, която с навит в ръка камшик, вървеше покрай сградите в посока към кланицата, с потънали в прах и пот дрехи, с бавна и уморена крачка. Елизабет изчака нетърпеливо Шийла да стигне към средата на откритото пространство, след което излезе от къщи, прекоси верандата и тръгна по пътеката, извеждаща на главния път, с намерението да я пресрещне. Шийла я забеляза и промени посоката си, отправяйки се към нея.
Когато Шийла наближи, Елизабет видя, че прашното й лице бе придобило остри очертания, което при нея беше признак за лошо настроение. Тя се спря пред Елизабет, изгледа я с неразгадаем израз на лицето си, като потупваше крака си с камшика.
— Аха, още отдалеч долових във въздуха, че има нещо — спокойно каза тя. — Е, какво е то?