Изведнъж Елизабет се почувства объркана и разтревожена; страшно й се прииска Шийла да е в по-добро настроение. Тя плахо се усмихна и кимайки с глава, попита на свой ред:
— Как си Шийла, Как мина…
— Остави тия работи — прекъсна я Шийла нетърпеливо. — Какво не е в ред?
Елизабет се поколеба, разтвори ръце в жест на безпомощност и с усмивка, молеща за извинение, каза:
— Шийла, колкото и да не желаех да предприема такава стъпка, стигнах до заключението, че се налага да се обърна към теб за съдействие. Дълго и задълбочено разгледах въпроса, но не намерих друго разрешение, освен да те помоля да ми помогнеш. Ето защо, за голямо мое съжаление, аз…
— Виж какво Елизабет, не мисля, че си излязла навън, само за да подишаш шибания въздух — отново нетърпеливо я прекъсна Шийла, като свали шапката си с лявата ръка и изтри лице с ръкава си. — А сега кажи каква бъркотия е станала?
Част от косата й се беше измъкнала от лентичката, с която я връзваше назад, и висеше на разрошени кичури около ушите й. Прахта се беше спекла по линиите и вдлъбнатините на лицето й, само горната половина на челото — там, докъдето шапката я беше предпазила — беше чиста и се виждаше нейната гладка кафява кожа. Черните й очи бяха студени и сурови. С едната ръка държеше шапката, в другата — камшика си и гледаше в Елизабет с устни, присвити в тънка гримаса на нетърпение. Елизабет прочисти гърлото си и скръсти ръце пред себе си, за да се успокои.
— Може би е по-добре да изчакам за друг път, Шийла; виждам, че си уморена и че…
— Вбесена съм и то ужасно — кресна й Шийла. — Идвам от едно място, където един жалък мръсен червей, уж скотовъд остави динговците да убият трийсет шибани овце, и ще съм вбесена чак до празника на свети Джофри. Дай да престанем с увъртанията и ми кажи какво искаш от мен!
Шийла си оставяше вярна на себе си. Можеше да бъде болезнено груба и рязка, но също така винаги проявяваше интерес и беше загрижена за приятелката си. Елизабет нервно прехапа устни, след това въздъхна и кимна.
— Така да бъде, Шийла. Става дума за онзи Стейпълтън. Днес той се нахвърли върху мен, докато бях в склада, и просто нямам друга възможност, освен да те помоля да поговориш с него и да…
— Аха, очаквах това — въздъхна Шийла мрачно, нахлузи с рязък жест шапката си и се обърна да тръгне към бараките на скотовъдите. — Сега ще му кажа да си обира партушините и да го няма.
— Искаш да го уволниш? Ох, недей, не бих искала да те поставям в положение, в което ти би надвишила властта си, а и нямам особено желание той да…
— Да надвиша какво? — Шийла излая като раздразнено псе, извъртя се и мрачно свъси вежди. — Когато реша да изгоня от фермата някой шибан педераст, той ще посинее от страх, хич не се съмнявай!
— Добре, но не разбирам… — гласът на Елизабет замря в гърлото й при вида на разфучалата се Шийла, чийто черни очи като че ли щяха да я захапят, после насъбра малко сили за съпротива и тръскайки глава, каза: — Извинявай, аз си мислех, че наемането и уволняването на служители е работа на баща ти и брат ти, затова не бих искала да те поставя в положение, при което ти да…
— Всеки да си гледа своето стадо! — изрева Шийла, чието лице, макар тъмно и цялото в прах, бе пламнало от нахлулата от гняв кръв. — Можеш да ми разправяш какво не е в ред, но хич не си мисли, дяволите да те вземат, че можеш да ми казваш как да оправям нещата, най-вече в тая шибана Уайамба, нито ти, нито Колин, нито Господ Бог. Само оня стар сляп пръч, който ме направи, само той в Уайамба може да ми каже "майната ти". Щом съм казала, че някое говно ще си обира дърмите оттук, значи така ще е. Не че в случая това ми се ще кой знай колко, защото тоя копелдак е добър скотовъд! А сега край на историята!
С треперещи устни и напиращи в очите сълзи, Елизабет закърши ръце.
— Шийла, никак не ми се искаше да споменавам пред теб тази работа, но съпругът ми, с когото първоначално се опитах да разисквам нещата, не желае да се намесва. Какво друго можех да направя, освен да се обърна за помощ към теб. Сега обаче ми се ще изобщо да не бях те занима…
— Какво друго можеше да направиш ли? — просъска побеснялата Шийла, пристъпвайки бавно към нея. — Да не би да си мислиш, че си единствената шибана шунда тук в тази шибана ферма, а? Знаеш, че не си, дявол да те вземе! Замисляла ли си се на мен какво ми е? Тия разгонени кочове ще ме шибат и в ушите, ако можеха, но те много добре знаят какво ще им се случи, ако се опитат. — Спирайки на сантиметри от Елизабет, с побелели от стискане устни и с присвити и искрящи очи, тя я побутна по гърдите с тежкия камшик. — Много можеше да направиш, да ти се не види. Можеше да му издереш очите или тъй яко да му ритнеш паламарката, че на два пъти да преглъща, докато си я намери обратно между краката. И ако беше го направила, щеше да те остави на мира, защото нямаше да посмее да те бие и Уайамба нямаше да има защо да го уволнява, копелето му с копеле, защото, както казах, иначе е добър скотовъд! Така че вземи да се настроиш както трябва, твойта кожа, защото иначе бързо ще се уморя да изгонвам мъжете оттук заради теб. Тъй да знаеш, и за това, и за всичко друго.