Шийла рязко се извъртя и тежките й ботуши вдигнаха облаци прах, докато тя с дълги и бързи крачки се отдалечи в посока на постройките, пляскайки с камшик по крака си. За момент Елизабет остана прикована на място с отворена уста, после сълзите й рукнаха и тя се втурна към къщи обратно по пътеката. На най-горното стъпало един от пръстите й се оплете в края на роклята й и тя с цяла тежест се просна на верандата, изправи се бавно на крака и слепешком влезе вътре, тресейки се в ридания.
Това бе една тягостно дълга нощ. Жуженето на насекомите, крякането на жабите и жалните проточени викове на нощните птици изпълваха като ехо тъмната къща; Елизабет лежеше на леглото си и плачеше, докато остана без сълзи, след което продължи със сухи стенания. Ясно съзнаваше, че в живота правдата не е гарантирана, но крещящата несправедливост на възникналата ситуация за нея бе като изтезание с нагорещено желязо. От ума й не слизаше изкривеното от бяс лице на Шийла, бълваща презрителната си тирада. Зазори се, но тя едвам виждаше през подпухналите си очи. Малко по-късно дневната светлина изпълни къщата, осветявайки всички тъмни и скрити ъгълчета и тогава тя с мъка се измъкна от леглото и с мрачна решителност навлезе в новия ден. Пийна малко чай, но веднага го повърна, след което се зае с прането. Пристигна Беси, чула от мъжа си за буйното скарване между Шийла и Стейпълтън, при което тя му заповядала да напусне фермата още същата вечер, ала триумфалното й изражение на лицето се смени с пълна обърканост като видя Елизабет. Колебаейки се какво да предприеме във връзка със състоянието на Елизабет, тя се опита да я заговори, но срещна само студено мълчание и стиснати устни, отказа се и излезе.
Елизабет стоеше наведена над коритото и переше дрехите от предишния ден, когато из къщата се разнесе гръмко потропване на тежки ботуши в ситен ритъм — женска крачка с нещо мъжко в нея. Това бе характерната за Шийла походка. От доста време ушите на Елизабет разпознаваха вече специфичното й отекване и сърцето й радостно подскачаше, щом я доловеше, но сега тя предизвика само болка по тази изгубена радост и наново подхрани разяждащото я негодувание. Елизабет се опита да се концентрира върху мократа рокля, като усилено затърка яката и ръкавите, за да изплакне силния содакаустиков сапун. Стъпките преминаха през кухнята. Тя още веднъж накисна дрехата в мътната вода, извади я на дъската за търкане и затърси яката и ръкавите. Шийла премина през задната врата и стъпи на чардака. С крайчеца на окото си Елизабет забеляза, че тя не носеше шапката си, а ръкавите й не бяха навити, което бе необичайно за този час в работен ден. Елизабет наново потопи яката и ръкавите и ги затърка между юмруците си.
— Никога, по дяволите, не съм се извинявала на жив човек, за каквото и да е, Елизабет. Но дойдох да ти кажа, че съжалявам. Срам ме е от думите ми, и съжалявам, че ги казах. Работата е в това, че аз бях толкова… е, както и да е, мама му стара. Срамувам се и съжалявам, Елизабет.
Не беше трудно да й се повярва, че никога досега не се бе извинявала. Думите излизаха от устата й по скован и нескопосан начин, звучаха странно напрегнато и приглушено, чувстваше се голямото напрежение в тях. Но най не й прилягаше да се разкайва за нещо. Много по-естествено за нея беше да изритва встрани всичко, изпречило се на пътя й, без да се замисля много, пренебрежително поглеждайки с блестящите си черни очи над дългия високомерен нос. В гърдите на Елизабет се надигна вълна от благодарност за поисканото извинение, примесена със сладникаво желание да прости, самата тя на свой ред да се извини и да се помирят. Но раните от дълбокото нараняване все още бяха отворени и боляха, пораждаха ядовита и злобна нужда и тя да нанесе болка. Накисна дрехата и след като пак я извади на дъската за търкане, изправи се, погледна Шийла с крайчеца на очите си и със стиснати устни напушено каза:
— Няма нужда да се извиняваш, Шийла. Ти беше повече от права, като ми каза онези неща. Аз съм тази, която трябва да се извини и да ти благодари, че ми даде такъв ценен урок, а именно че трябва да се осланям само на себе си. В бъдеще така и ще постъпвам. Няма повече да ти досаждам с проблемите си.