ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА
ALLES KAPUT…
Отпуснах се отчаяно върху някакъв сандък.
— С няколко добре подбрани думи, успя да ме сразиш! Колко по-беден съм тази минута, отколкото бях в предишната! Приятел, мечта и любовница — казах аз — alles kaput!
— Продължаваш да имаш приятел — увери ме Уиртанен.
— Какво искаш да кажеш?
— Той е като теб. Може да бъде много неща едновременно, при това съвсем искрено. — Полковникът се усмихна. — Това е дар.
— Какво е смятал да направи с мен? — попитах аз.
— Искал е да те накара да напуснеш страната и да те заведе в чуждбина, откъдето да бъдеш отвлечен с по-малко международни усложнения. Той е подхвърлил на Джоунс кой си и къде живееш, той е събудил духовете на О’Хеър и другите патриоти и всичко това, за да те накара да се махнеш.
— Мексико… Мечтата, която ми пробута…
— Знам. В момента в Мексико сити те очаква самолет. Ако отидеш там, няма да прекараш на земята и две минути. Веднага ще полетиш за Москва с най-модерна реактивна машина, без да си купуваш билет.
— Доктор Джоунс също ли е в играта? — попитах.
— Не — отговори Уиртанен. — Той взема интересите ти присърце и е един от малкото, на които можеш да се довериш.
— А за какво съм им притрябвал в Москва? Какво ще правят с мен… с такава стара останка от Втората световна война?
— Искат да те покажат на света като пример за това, какви фашистки военнопрестъпници приютява нашата страна. Надяват се и да признаеш, че между американците и нацистите е съществувало тайно сътрудничество.
— А защо ще признавам подобно нещо? С какво смятат да ме заплашват?
— Това е много просто. То е очевидно.
— Изтезания?
— По всяка вероятност, не. По-скоро смърт.
— Не се боя от смъртта — казах аз.
— Не твоята.
— Тогава, чия?
— На момичето, което обичаш и което те обича — отвърна Уиртанен. — Смъртта, ако не им сътрудничиш, ще бъде за малката Рези Нот.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ПЕТА
ЧЕТИРИЙСЕТ РУБЛИ ДОПЪЛНИТЕЛНО…
— Нейната задача е била да ме накара да се влюбя в нея, така ли?
— Да — отговори Уиртанен.
— Справи се отлично — отбелязах аз. — Не че беше кой знае колко трудно.
— Съжалявам, че ти съобщавам тези тъжни новини.
— Това изяснява някои тайнствени неща… не че исках да си ги изясня. Ти знаеше ли какво ми донесе тя в куфара?
— Съчиненията ти.
— Значи и това си знаел? Да си помислиш само колко са се престарали… Да и дадат такъв реквизит. Откъде са знаели къде да търсят ръкописите ми?
— Не бяха в Берлин — обясни Уиртанен. — Намираха се прилежно складирани в Москва.
— Как са попаднали там?
— Бяха главното веществено доказателство в процеса срещу Степан Бодовсков.
— Кой?
— Степан Бодовсков е бил ефрейтор, преводач, един от първите, влезли в Берлин. Открил куфара с ръкописите ти на тавана на театъра и го взел като трофей.
— Ама че трофей! — възкликнах аз.
— Оказал се е удивително ценен. Бодовсков знаел немски до съвършенство. Прегледал съдържанието на ръкописите ти и решил, че в куфара се съдържа мигновена кариера. Започнал скромно — в началото превел някои от стихотворенията на руски и ги изпратил в някакво литературно списание. Публикували ги и ги похвалили. След това опитал с пиеса.
— Коя? — попитах аз.
— „Чашата“ — отвърна Уиртанен. — Бодовсков я превел на руски и си купил вила край Черно море буквално още преди да са свалили чувалите с пясък от прозорците на Кремъл.
— И е била играна?
— Не само е била играна, но продължила да се игрзае в цяла Русия както от аматьори, така и от професионалисти. „Чашата“ е „Лелята на Чарли“ на съвременния руски театър. Ти си по-жив, отколкото мислеше, Камбъл.
— Моята истина продължава марша си напред — промърморих аз.
— Какво? — попита Уиртанен.
— Дори не мога да си спомня какъв беше сюжетът и — казах аз.
И Уиртанен ми го разказа.
— Една ослепително красива девойка охранява Свещения Граал и може да го предаде единствено на рицар, който е чист като нея самата. Такъв рицар се появява и спечелва граала, с което спечелва и сърцето на момичето. Двамата се влюбват един в друг… Наистина ли трябва да ти го разказвам? Ти си авторът!
— Имам чувството, че наистина го е написал този Бодовсков — отговорих аз. — Като че ли го чувам за първи път.
— Рицарят и девойката — продължи разказа си Уиртанен — започват да мислят нечисти неща един за друг, като постепенно, без да искат, губят качествата, необходими, за да са свързани с граала. Героинята подтиква рицаря да избяга с граала, преди да е станал напълно недостоен за него. Героят се заклева да избяга без граала, за да може любимата му да остане достойна за него и да продължи да го пази. Рицарят взема това решение, тъй като и двамата са станали нечисти в мислите си. Свещеният граал изчезва. Стъписани от категоричното доказателство, че са лишени от правото си, двамата влюбени решават да укрепят това, което те твърдо смятат за свое проклятие, с една нежна любовна нощ.