Ухили се.
— Сънуваш ли кошмари за мен, Камбъл?
— Често — отговорих аз. Лъжа, разбира се.
— Изненадан ли си, че идвам сам?
— Да.
— Много хора искаха да дойдат. Цяла банда беше готова да тръгне от Бостън, а след като пристигнах в Ню Йорк днес следобед, седнах в един бар и се заприказвах с непознати. Те също поискаха да дойдат.
— Хъм — казах аз.
— И знаеш ли какво им отговорих?
— Не.
— Отговорих им: „Съжалявам, момчета, но това парти е само за мен и Камбъл. Така трябва да бъде. Само двамата, лице в лице“.
— Хъм.
— „Това нещо ми се събира от години — казах им аз. — Писано е на небето, че аз и Камбъл ще се срещнем след толкова години.“ Ти не мислиш ли така?
— Как? — попитах.
— Че е писано да се срещнем така, в тази стая и че не можехме да го избегнем, каквото и да правим.
— Възможно е.
— Точно, когато човек си мисли, че животът няма никакъв смисъл, тогава, изведнъж си дава сметка, че отново има ясна цел.
— Знам какво имаш предвид — съгласих се аз.
Той се олюля и отново се закрепи.
— Знаеш ли с какво си изкарвам прехраната?
— Не — отговорих.
— Изпращам камиончета, които разнасят сладолед.
— Моля?
— Една флотилия камиончета обикаля по къщите, плажовете, салоните… навсякъде, където има хора — О’Хеър сякаш забрави за присъствието ми в продължение на няколко секунди, за да се замисли мрачно над мисията на камиончетата. — Машините за сладолед са натоварени отзад — продължи да мърмори той. — Всичко на всичко има само два аромата — шоколад и ванилия.
Настроението му беше съвсем същото като на Рези, когато ми разказваше за ужасната безсмисленост на работата и край машината за цигари в Дрезден.
— Когато войната свърши — не спираше да говори О’Хеър, — се надявах, че след петнайсет години ще съм много повече от един доставчик на сладолед.
— Всички ние имаме своите разочарования — отбелязах аз.
Той не реагира на този вял опит за побратимяване. Беше угрижен единствено за себе си.
— Смятах да стана лекар, смятах да стана адвокат, писател, архитект, инженер, журналист… Можех да стана всичко! И се ожених, а жена ми веднага започна да ражда деца, така че се наложи да продавам бебешки пелени с един приятел, но той избяга с парите, а жена ми продължи да ражда деца. След пелените се захванах с щори за прозорци и след като бизнесът пропадна, започнах със сладоледа. И през цялото време жена ми не престана да ражда. Проклетите коли се развалят, непрекъснато пристигат сметки за плащане, всяка пролет и есен от дъските на пода започват да извират термитите…
— Съжалявам — казах аз.
— И си зададох въпроса — продължи О’Хеър, — какво означава всичко това. Къде ми е мястото? Какъв смисъл има цялата тази работа?
— Добри въпроси — отбелязах аз. Казах го тихо и застанах до един тежък ръжен.
— И тогава някой ми изпрати вестника, в който пишеше, че още си жив.
След това О’Хеър пресъздаде в моя чест силното, жестокото вълнение, което прочетеното предизвикало у него.
— И изведнъж разбрах — заяви той — защо съм жив и кое е главното, което трябва да свърша.
Той направи крачка към мен, с широко отворени очи.
— Ето ме, Камбъл, завърнах се от миналото!
— Добре дошъл — казах аз.
— Знаеш ли какво си ти за мен, Камбъл?
— Не.
— Ти си чистото зло. Абсолютно чистото зло.
— Благодаря — кимнах аз.
— Прав си. Това е нещо като комплимент. Обикновено лошите хора имат нещо добро в себе си, обикновено доброто е колкото и лошото. Но ти… Ти си без примеси. В теб има толкова добро, колкото и в Дявола.
— Може би аз съм Дявола.
— Не мисли, че не ми е минавало през ума.
— Какво смяташ да ми направиш? — попитах го аз.
— Да те разпердушиня — отговори той, като се олюляваше на пети, стягаше и отпускаше рамене. — Когато научих, че си жив, разбрах, че трябва да го направя. Просто няма друг начин. Нещата трябва да свършат така.
— Не виждам защо.
— Тогава, дявол да го вземе, ще ти покажа защо. Ще ти покажа, че съм роден само за да те смажа, тук и сега!
Нарече ме гад. Нарече ме нацист. След това ме нарече с най-мръсната съставна дума в английски език.
Така че му счупих дясната ръка с ръжена.
Това е единственият насилнически акт, който съм извършил през дългия си — сега вече — живот. Срещнах се с О’Хеър в едно-единствено сражение и го победих. Не беше трудно. Той бе толкова пиян от алкохол и фантазии за победата на доброто над злото, че изобщо не очакваше да се отбранявам.
Когато разбра, че съм го ударил, че змеят означава истински бой за Свети Георги, изведнъж доби много изненадан вид.