Убедени сме, че играчките, чието производство спонсорира „Играчки и творчество, ООД“, могат истински да стимулират творческата атмосфера у дома, която учителят се стреми да създаде като ръководител на децата.
Как могат да постигнат този резултат нашите играчки?
Те отговарят на физическите нужди на подрастващите, помагат на децата да експериментират у дома и в обществото, осигуряват възможности за личностна изява, които може би липсват в класната стая и училището.
С помощта на тези играчки детето освобождава събралата се агресивност…
На което аз отговарям:
Скъпи приятели,
Като човек, който има богат житейски опит — както домашен, така и в обществото, и който е използвал за натрупването му истински хора в реални ситуации, позволете ми да изразя съмнението си, че каквито и да било играчки са в състояние да подготвят детето и за една милионна част от онова, което ще го цапардоса по зъбите, независимо дали е подготвено или не.
Лично аз съм убеден, че детето трябва да започне да експериментира с живи хора, в реални човешки общества още от момента на раждането си, ако е възможно. Едва, ако поради някаква причина тези материали се окажат недостъпни, биха могли да се използват играчки.
Но не приятните, загладени, лесно управляеми играчки, които описвате в брошурата си! Нека в играчките на децата ни няма нищо хармонично, за да не израснат, очаквайки мир и порядък, за да не бъдат изядени живи!
Що се отнася до освобождаването на насъбралата се агресивност, аз съм против това. Те се нуждаят от цялата агресивност, която могат да натрупат, за да я освободят в света на възрастните. Посочете ми една велика личност от историята, която не е кипяла и бълбукала в детството си със затворени предпазни клапани!
Позволете ми да ви уверя, че децата, намиращи се под моя опека в продължение на 25 часа седмично, няма да загубят режещия си ръб през 45-е часа, които прекарват с родителите си. Повярвайте ми, те не товарят и не разтоварват Ноевия ковчег с ръчно изработени дървени животни. През цялото време те шпионират истинските възрастни, научават за какво се бият, за какво са алчни, как удовлетворяват алчността си, защо и как лъжат, кое ги кара да полудяват, различните начини да полудееш и така нататък.
Не мога да предскажа точно в кои области тези мои деца ще успеят, но им гарантирам успех където и да било в цивилизования свят.
Второто писмо?
В него също се обръщат към Хауард У. Камбъл, младши със „Скъпи приятелю“, което доказва, че поне двама от авторите на писма за днес не хранят никакви лоши чувства към мен. Това писмо е от един борсов посредник в Торонто, Канада. То е насочено към капиталистическия аспект на моята личност.
Предлага ми да купя акции от някаква волфрамова мина в Манитоба. Преди да го направя, ще трябва да науча повече за компанията. Ще трябва да знам най-вече дали има способно и почтено ръководство.
Не съм вчерашен.
Третото писмо? То е адресирано направо до затвора.
И… това е любопитно писмо, наистина. Затова ще го приложа към текста изцяло:
Скъпи Хауард,
Дисциплината, изграждана цял живот, сега рухва като прословутите стени на Eрихон. Кой е Иисус Навин и коя мелодия свирят тръбите му, това ми се ще да знам. Музиката, опустошила толкова древни стени, не е силна. Тя е едва доловима, всепроникваща, странна.
Дали е възможно това да е музиката на моето съзнание? Съмнявам се. Не съм ти направил нищо лошо.
Може би тази музика е изкушението на стария войник да извърши мъничко предателство. И това писмо е точно това — предателство.
С него нарушавам недвусмислената заповед, която ми бе дадена в името на интересите на Съединените американски щати. Съобщавам ти истинското си име и потвърждавам, че съм човекът, когото ти познаваше като „Франк Уиртанен“.
Името ми е Харолд Дж. Спароу.
Военното ми звание при пенсионирането ми от армията на САЩ е полковник.
Служебният ми номер е 0–61134.
Аз съществувам. Мога да бъда видян и докоснат почти всеки ден във или около единствената къща край езерото Когин на шест мили западно от Хинкливил, Мейн.
Потвърждавам, готов съм да го направя и под клетва, че те вербувах като американски агент и ти, с цената на лични жертви, които се оказаха безкрайно тежки за теб, стана един от най-ефективните ни агенти през Втората световна война.