Артър Кларк
Маймуна в къщата
Според баба идеята ми беше ужасна. Все пак тя си спомняше дните, когато бе съществувала човешка прислуга.
— Много грешиш, ако си мислиш, че ще пусна маймуна в дома си — рече ми троснато.
— Не бъди толкова старомодна, бабо — отвърнах й. — Пък и Доркас не е маймуна.
— Ами тогава какво е?
Прелистих страниците на каталога на корпорацията „Байолоджикал енджиниъринг“. — Ето, бабо, чуй: „Свръхшимпанзето (запазена марка) «Pan Sapiens» е разумен антропоид, създаден чрез изкуствен подбор и генно инженерство на основата на обикновени шимпанзета…“
— Нали ти казах! Маймуна е!
— „… и разполага с речник, достатъчно обширен, за да разбере смисъла на прости нареждания. Може да бъде обучено да изпълнява всякакви задачи, свързани с домакинство или прост ръчен труд. То е кротко и предано и лесно се привързва към дома и особено към децата…“
— Към децата! Ти ще оставиш ли Джони и Сюзън при една… при една горила?
Затворих каталога и въздъхнах.
— Тук си права, бабо. Доркас наистина е скъпа, и ако тези малки чудовища си позволят да я тормозят…
За щастие, в този момент се позвъни.
— Разпишете се, моля — каза служителят на фирмата. Разписах се и така Доркас влезе в нашия живот.
— Здравей, Доркас — рекох й. — Надявам се, че в този дом ще бъдеш щастлива.
Големите й тъжни очи ме стрелнаха изпод изпъкналите костни дъги. Бях срещала много по-грозни човешки същества, но трябва да призная, че и тя имаше доста странен вид. Бе висока само четири стъпки и почти толкова широка. В простичката си спретната униформа приличаше на прислужница от филмите от началото на двадесети век. Краката й обаче бяха боси и заемаха една удивително голяма част от пода.
— Добрутро, госпожа — отговори ми тя със завален, но напълно разбираем глас.
— Та тя може да говори! — възкликна баба.
— Естествено — отговорих. — Тя може да произнася над петдесет думи и да разбира двеста. И ще научи още, когато започне да свиква с нас, но на първо време ще трябва да се придържаме само към думите от четиридесет и втора и четиридесет и трета страница на инструкцията.
Подадох инструкцията на баба. За пръв път в живота си тя не успя да намери дума, обясняваща собствените й чувства.
Доркас бързо привикна към новата обстановка. Началното й обучение на прислужница и детегледачка се оказа на висота. Към края на първия месец почти не останаха домакински задължения, с които да не може да се справя. Научи всичко, като се почне от подреждането на масата и се свърши с преобличането на децата. В началото демонстрира една досадна привичка — предпочиташе да хваща предметите с краката си. Очевидно това й изглеждаше толкова естествено, колкото и ползването на ръцете за същата цел. Макар и с доста усилия, отучи се от този навик. За това помогна най-вече угарката от една от цигарите на баба.
Беше добродушна, добросъвестна и не влизаше в пререкания. Разбира се, не бе ужасно умна и някои неща трябваше да й се обясняват надълго и нашироко, за да успее да ги схване. Бяха ми необходими няколко седмици, за да установя пределите на нейните възможности и да се съобразя с тях. В началото ми бе трудно да не забравям, че тя все пак не беше човешко същество, и че нямаше смисъл да водя с нея обичайните женски разговори. Някои неща, дрехите например, събуждаха нейния интерес, особено когато бяха с ярки цветове. Ако й бях позволила да се облича по свой вкус, щеше да прилича на участник в карнавално шествие.
За мое щастие, децата я обожаваха. Знам какво говорят хората за Джони и Сю и съм съгласна, че в него има известна доза истина. Не е лесно да възпитаваш деца, когато през по-голямата част от времето баща им отсъства от къщи, пък и баба винаги ги глези, остане ли насаме с тях. Глези ги и Ерик, когато корабът му е на Земята, а сетне аз трябва да се справям с последиците. Никога не се омъжвайте за космонавт, ако можете да избегнете това. Заплащането може и да е добро, обаче романтиката бързо се изпарява.
В деня, когато Ерик се завърна от курса до Венера в полагаемия му се триседмичен отпуск, нашата нова прислужница вече се бе утвърдила като член на семейството. Ерик бързо свикна с нея. В края на краищата на други планети бе срещал къде-къде по-странни същества. Естествено, измърмори нещо относно цената, обаче му дадох да разбере, че сега, след като съм се освободила от по-голямата част от домакинската работа, ще можем да отделим повече време един за друг и освен това да осъществим някои отдавна отлагани гостувания. След като Доркас бе поела грижите за децата, можех отново да се включа в светския живот.