Вратата стоеше на пантите, но беше надупчена като всичко в къщата. Дъф си пое дъх.
Навярно не всичко е изгубено.
Натисна дръжката и отвори.
Знаеше, че се самозалъгва. С времето бе станал много умел в това. Колкото повече тренинг трупаше в самозаблудата, толкова по-лесно виждаше нещата в нереална светлина. Ала през последните дни пелената пред очите му започна да се вдига. Сега той стоеше на прага и виждаше именно онова, което се намираше пред него. Пухеният пълнеж от разпорения матрак засипваше всичко в стаята подобно на навалял сняг. Навярно затова гледката навяваше покой. Тримата се бяха сврели в ъгъла, а майката бе обгърнала двете деца с ръце, сякаш за да ги стопли. По стената се бяха полепили окървавени перца.
Дъф си пое треперливо дъх. И от гърдите му се изплъзна ридание. Едно-единствено болезнено, яростно ридание.
Всичко беше изгубено.
Абсолютно всичко.
Двайсет и втора глава
Дъф стоеше на прага и гледаше одеялото върху леглото. Знаеше колко е безсмислено — нагази ли в перушината, само ще замърси местопрестъплението и ще унищожи евентуални веществени доказателства. Ала изпитваше непреодолима потребност да ги завие. Да ги завие за последен път. Не можеше да ги остави да седят така. Пристъпи напред и спря.
Чу звук. Вик.
Излезе заднешком и бързо се спусна към потрошения прозорец в гостната с изглед на югоизток, към езерото. Викът се повтори. Идваше отдалече и Дъф не виждаше кой вика, но гласът отекваше силно в следобедната тишина. В гласа се долавяше гняв. Повтаряше една и съща дума, но Дъф не я чуваше. Издърпа полуразпаднало се чекмедже, грабна бинокъл и го насочи към сауната. Едната леща на бинокъла беше счупена, но другата се бе отървала почти невредима и Дъф видя рус мъж да върви по тесния път. Зад него, пред сауната, стоеше камион, а върху товарната платформа — познат мъж. Ситон. От двете му страни го охраняваха две огромни месомелачки върху стойки. Дъф си спомни заръката на Макбет: поне два дни ще пазиш леглото. Това е… заповед…“ Макбет е знаел, че Дъф смята да го разобличи за убийството на Дънкан. Ленокс му е докладвал. Проклет предател. Историята за съдията от Капитол е била чиста постановка.
Видя как устата на Ситон се размърда. После звукът долетя до него.
— Ангъс! — крещеше в изстъпление Ситон.
Дъф мигом се отдръпна от прозореца — да не би стъклото на бинокъла да блесне и да го издаде. Трябваше да се махне оттук.
Над града се спусна мрак. Новината за погрома над клуба на „Норс Райдърс“ вече се разчу. В девет часа по-голямата част от градските журналисти, телевизионни и радиорепортери се събраха в зала „Скоун“. Макбет стоеше в страничната част. Пресконференцията откри Ленокс.
— Молим ви да не използвате светкавици, преди директорът на полицията да приключи с изявлението си. При желание да зададете въпрос вдигнете ръка и изчакайте да ви дадем думата. А сега на вашето внимание — гордият началник на полицията, Макбет.
Встъплението — а вероятно и слуховете за разбитата гангстерска банда — бяха причина двама-трима по-неопитни журналисти да започнат да ръкопляскат, когато Макбет се качи на подиума. Нестройните аплодисменти обаче бързо утихнаха, пресечени от многозначителните погледи на репортерите с повече стаж.
Макбет се качи и застана зад катедрата. Не, превзе катедрата. Така го почувства. Странно как нещо, предизвикващо фобиите му, а именно, да говори пред публика, сега се превърна в нещо, което не просто харесва, а дори го чака с нетърпение и копнеж. Стана негова насъщна потребност. Макбет се покашля, погледна листовете си и започна.
— Днес полицията проведе две спецоперации срещу замесените в извършените през последните няколко дни убийства на Дънкан и други полицаи. Освен убийци, тези хора са отговорни и за внасянето на най-голямата пратка наркотик, залавяна в нашия град. С радост ви съобщавам, че първата акция беше сто процента успешна. Престъпната групировка „Норс Райдърс“ вече не съществува.
Самотен вик „браво“ от залата раздра тишината.
— Въз основа на нови сведения, появили се непосредствено след освобождаването на членове на бандата от ареста, взехме решение да ги задържим отново. Още при пристигането на Спецотряда „Норс Райдърс“ открили стрелба срещу бойците и не им оставили друг избор, освен да отвърнат на удара.
— Свено сред убитите ли е? — извика някой от дъното на залата.
— Да — потвърди Макбет. — Заради нараняванията самоличността на тялото още не е установена категорично, но всички вие сте виждали това… — Макбет вдигна лъскава сабя.