Още викове „браво“. Неколцина от по-опитните журналисти се присъединиха към спонтанните аплодисменти.
— С това идва краят на цяла ера. За щастие.
— Носят се слухове, че сред убитите има жени и деца.
— Жени в зряла възраст, сами избрали да се асоциират с престъпната банда. Част от тях са криминално проявени. Нито една не е направила опит да предотврати престрелката, започната от „Норс Райдърс“. Колкото до децата, това са пълни измишльотини. Невинни жертви няма.
— Споменахте за две спецакции?
— Втората се проведе извън града, във Файф, непосредствено след първата акция, на сравнително безлюдно място. Затова не сте чули за нея. Опитахме се да арестуваме полицай, дълго сътрудничил на „Норс Райдърс“.
Много жалко е, разбира се, че в редиците си имаме такъв предател. Явно и директорът Дънкан не е бил безгрешен, поверявайки на този човек първо „Наркотици“, а после „Убийства“. Става въпрос за старши инспектор Дъф. Ние също не сме безгрешни. Решихме да действаме с мирни средства и да не застрашаваме семейството му. Разчитахме той да се предаде доброволно, без да предизвиква повече проблеми. Ръководителят на Спецотряда е тръгнал към къщата и е призовал Дъф да излезе сам и да се предаде. В отговор Дъф го е прострелял.
Макбет кимна към Ситон, настанил се под лампата най-отпред в залата, та всички да виждат превързаната му ръка.
— Още няколко сантиметра и изстрелът можеше да е смъртоносен. Инспектор Ситон получи своевременна медицинска помощ и има големи изгледи да се размине с трайни увреждания. Но в момента на самия арест той, без да знае колко сериозна е раната, е повел контраатаката. Уви, в отчаянието и малодушието си, Дъф е използвал семейството си като щит. И трагичният резултат е налице. Те се простиха с живота, а Дъф се е измъкнал зад къщата и е избягал с колата си. В момента тече акция по издирването му. Обещавам ви да го намерим и да го накараме да си понесе наказанието. Впрочем, използвам случая да обявя, че съвсем скоро инспектор Ситон ще бъде повишен в комисар.
Този път още журналисти се присъединиха към аплодисментите. След като поутихнаха, се чу покашляне и глас със стържещи „р“-та:
— Дотук добре, Макбет, но къде са доказателствата… — Мъжът произнесе последната дума бавно и с прекалено отчетлива дикция, все едно изговаря трудна чуждица. — … срещу избитите от вас хора?
— По отношение на „Норс Райдърс“ имаме свидетели — видели са ги да стрелят по колата на Банко — а разполагаме и с отпечатъци по и в колата. Кръвта по седалката на Банко съвпада с кръвните профили на част от загиналите в клуба след тазвечершната акция. От криминалистиката потвърдиха, че върху вътрешната страна на стъклото от страната на шофьора са открити отпечатъци от пръстите на… — Макбет направи пауза. — … старши инспектор Дъф.
Залата се разшумя.
— Тук искам да похваля специално групата за оглед към отдел „Криминалистика“. Беше изненадващо непосредствено след престъплението Дъф да се появи на мястото, където беше убит Банко, защото никой от „Убийства“ не бе успял да се свърже с него при опитите да му съобщят трагичната новина. Навярно се е появил с намерението да заличи пръстовите си отпечатъци и други улики, оставени от небрежност. Нашите криминални експерти обаче не позволиха на никого, на абсолютно никого да припари до тялото и така предотвратиха унищожаването на важни следи. Моите подозрения за връзките на Дъф с „Норс Райдърс“ възникнаха още по време на операцията на товарното пристанище. Тогава и в „Наркотици“, и в Спецотряда постъпиха много ясни сигнали и Дъф не можеше да бездейства. Иначе щеше да събуди подозрение, че разпъва чадър над престъпната банда. Затова той хитро предприе полицейска операция, предварително обречена на провал. Включи прекалено малко и твърде неопитни хора, и то само от своя отдел, без да потърси подкрепление от Спецотряда, каквато е стандартната практика в такива случаи. За късмет ние от Спецотряда разбрахме навреме за готвената акция и се задействахме. Смея да твърдя — без да преувеличавам нашата роля — че така сложихме началото на разтурянето на „Норс Райдърс“ и на разобличаването на комисар Дъф. За да си отмъстят за потопената пратка с наркотици и за живота на петима от техните хора, те убиха първо Дънкан, после Банко и сина му. Така сами се погребаха. Между другото, за последен път използвам чина на Дъф. В нашата полиция чиновете се смятат за почетни звания, без значение какво място в йерархията обозначават.
Макбет установи с изненада, че гневът, разтреперващ гласа му, е съвсем, съвсем искрен.