Кейтнес изправи гръб. Пое си дъх.
— Това е широко разпространен порочен навик, инспекторе: да хвърляш бисери на свинете. С времето обаче човек си взема поука. Ако сте приключили с търсенето и котката по аварийната стълба е ликвидирана, искам да си лягам. Лека нощ, господа.
Забеляза как очите на Ситон почерняха. Той зина, но замълча. Ленокс сложи ръка на рамото й.
— Прощавай за безпокойството, Кейтнес. Но като наш колега положително разбираш, че по този случай не можем да оставим необърнат камък.
Ленокс и бойците тръгнаха към вратата, ала Ситон остана.
— Макар че мръсотиите, които намираме отдолу, невинаги ни харесват. Значи той така и не ти купи годежен пръстен, а?
— Какво всъщност искаш, Ситон?
Той се усмихна с противната си усмивка.
— Какво иска човек в повечето случаи?
Обърна се и излезе.
Тя затвори вратата след тях и се облегна на нея. Къде беше Дъф? И какво всъщност му желаеше тя? Ада, в който му се падаше да се пържи, или спасението, което не заслужаваше?
Ленокс се взираше през дъждовната вода, стичаща се по предното стъкло. Заради пречупването лъчът червена размита светлина от светофара изглеждаше зигзагообразен. Копнееше тези часове, това дежурство, тази нощ най-после да свърши. Господи, как копнееше да седне в дневната, да си налее едно уиски и да си бие дозата адска смес. Не беше зависим. В никакъв случай. Не и силно зависим. Употребяваше, но не злоупотребяваше. Той държеше контрола, не дрогата. Числеше се към малцината, способни да се друсат и въпреки това да се справят и с трудна професия, и със задълженията на бащи и съпрузи. Да, дрогата всъщност му помагаше да живее нормално. Не беше сигурен дали без нея би могъл да функционира. Да балансира, непрекъснато да внимава да не изпусне някоя неподходяща реплика, да не стъпи накриво; да прави компромиси, да преглъща гадости с усмивка, да кротува, да се ослушва накъде ще задуха вятърът и да се накланя според посоката му. Ала един ден щеше да дойде неговият ред да управлява и да решава. Ако пък не дойде, има и по-важни неща. Например семейството. Все пак прави всичко именно заради тях. За да могат двамата с Шийла да живеят в просторна къща в спокоен западен квартал, да пращат трите си деца в престижно училище със здрави ценности, да ходят на заслужена почивка по Средиземноморието веднъж годишно, да плащат здравни застраховки, посещения при зъболекаря и какво ли още не. Господи, колко обича семейството си. Понякога оставяше вестника само за да ги погледа, докато заедно седят в дневната, всеки зает с нещо свое. В такива моменти си мислеше, че е благословен с подарък, какъвто не бе очаквал съдбата да му отреди. С любов. Той, по прякор Албиноса, когото всяко междучасие спукваха от бой и накрая стигна дотам да вземе бележка от лекаря, че дневната светлина не му понася, та да има оправдание през междучасията да си стои в класната стая. Може да беше бял, дребен и слаб, ала имаше голяма уста. Така спечели Шийла. Говореше високо и колкото и за двамата. А след дебюта с кокаина стана още по-приказлив. Дрогата извади по-добра негова версия: по-енергична, по-дейна, по-безстрашна. Поне за известно време. После се наложи да взема кокаин, за да не се върне към старата, лошата версия. Отскоро мина на адска смес с надежда да намери изход от еднопосочната улица, където кокаинът го бе вкарал. Вземаше максимум една доза на ден. Не повече. Някои имат нужда от пет. Неспособните да се справят с живота. Ленокс нямаше нищо общо с тях. Баща му грешеше. Ленокс притежаваше характер. И умееше да контролира ситуацията.
— Контролираш ли ситуацията?
Ленокс се сепна.
— Моля?
— Следиш ли какво остава да проверим от списъка? — обади се от задната седалка Ситон.
— Главното управление. — Ленокс се прозина. — То е последната ни спирка.
— И то каква!
— Голямо е, но според портиера Дъф има само три ключа: за „Наркотици“, за „Убийства“…
— И третия?
— За гаража на криминалистиката. Не ми се вярва да предпочете да си навлече пневмония, ако може да се скрие под бюро в сух и топъл кабинет.
Полицейското радио изпука и носов глас съобщи, че всички хотелски стаи в „Обелиска“ са претърсени, включително специалното помещение на последния етаж. От Дъф нямало и следа.
Пред служебния вход на Главното управление портиерът ги чакаше с голяма връзка ключове. Ленокс, Ситон и осмина полицаи претърсиха помещенията на „Наркотици“ за по-малко от двайсет минути. Отдел „Убийства“ им отне още по-кратко време. Провериха дори под плочите на таваните и в тръбите на вентилационната инсталация.