— От Капитол заминавам за чужбина. Най-вероятно ще отсъствам през целия юли.
— Ама… Да не си сърдит заради онзи кратък флирт между теб и Мередит?
— Ако не се видим известно време, ти желая хубава сватба и… на добър час.
— Макбет!
— Трябва да вървя.
— Макбет!
— Дъф, няма да забравя, че съм ти задължен за пролятата драконова кръв. Поздрави Мередит и й благодари от мое име за краткия ни флирт.
— Макбет, сър!
Макбет отвори очи. Лежеше в леглото си. Беше сънувал. И въпреки това… не бе ли произнесъл точно тези думи онзи път? Драконова кръв. Лориъл. Настина ли се бе изразил по този начин?
— Макбет!
Гласът идваше зад вратата на спалнята, съпроводен от трескаво думкане. Макбет погледна часовника върху нощното шкафче. Три през нощта.
— Сър, Джак съм!
Макбет се обърна към другата половина на леглото. Беше сам. Лейди я нямаше.
— Сър, спешно е!
Макбет отвори вратата със замах.
— Какво има, Джак?
— Тя ходи насън.
— Е, и? Нали я държиш под око?
— Този път е различно, сър. Трябва да дойдете.
Макбет се прозина, включи осветлението, наметна си халат и точно преди да излезе от стаята, погледът му падна върху тоалетката. Кутията я нямаше.
— Бързо, води ме, Джак!
Намериха я на покрива. Джак спря Макбет на прага на отворената метална врата. Дъждът беше спрял. Чуваше се само вятърът и равномерното бумтене на уличното движение, което никога не спеше. Беше застанала на самия ръб с гръб към тях. Фирмата на „Бакарди“ я осветяваше. Внезапен порив на вятъра развя тънката й нощница.
— Лейди! — извика Макбет. Понечи да се спусне към нея, но Джак го възпря:
— Психиатърът предупреди да не я будим, докато е в такова състояние, сър.
— Ами ако падне от покрива!
— Често се качва тук и застава точно така — обясни Джак. — Въпреки че е заспала, е с отворени очи и вижда. Според психиатъра сомнамбулите много рядко се нараняват. Онова, което може да им навреди, е някой да ги събуди.
— Защо никой не ми е казал, че тя се качва тук? Мислех, че се разхожда само по коридора.
— Тя най-строго ми забрани да ви обяснявам какво прави насън, сър.
— А какво прави?
— Понякога само се разхожда малко и си ляга. Друг път влиза в банята, взема най-силния препарат и започва да си търка ръцете, докато кожата се зачерви от протриване. После се качва на покрива.
Макбет гледаше любимата си. Толкова гола и уязвима в нощния мрак, брулена от бурния вятър. Толкова самотна в тъмнината на душата си, тъмнина, за която му бе разказвала, ала където не можеше да го заведе. Макбет беше безсилен да й помогне. Оставаше му да чака и да се надява тя да избере да се завърне от мрака. Лейди беше едновременно толкова близо и така недостижима.
— Кое те навежда на мисълта, че точно тази нощ ще се хвърли от покрива?
— Не съм си и помислял такова нещо, сър — изгледа го изумен Джак.
— Тогава защо ме събуди? Какво те разтревожи толкова?
В същия миг лунната светлина проби процеп в облачната покривка. Като по зададен сигнал Лейди се обърна и тръгна към тях.
— Това, сър.
— Милостиви боже! — прошепна Макбет и отстъпи крачка назад.
Тя носеше вързоп. Беше смъкнала нощницата под едната си гърда и притискаше към нея разтворения край на вързопа. Макбет различи главата на бебе. Преброи четири черни дупки в нея.
— Спи ли? — попита Макбет.
— Мисля, че да — прошепна Джак.
Вървяха по петите й, докато тя слизаше от покрива по стълбите. Сама пое обратно към апартамента. Сега стояха до леглото, където тя лежеше завита с детето.
— Да го издърпам ли?
— Остави й го — махна Макбет. — С какво ще й навреди? Но искам тази нощ да бдиш до нея. Утре рано ме чака важно интервю по радиото и трябва да поспя. Само ми дай ключ за друга стая.
— Разбира се, сър. Сега ще позвъня някой колега да поеме рецепцията.
Джак излезе. Макбет погали бузата на бебето. Студена, безжизнена, буза на мъртво дете. Някога и той, и Лейди бяха кажи-речи мъртви. Но съумяха да се върнат към живота. Лейди преодоля трудностите сама, докато Макбет получи помощ от Банко, а преди това, в сиропиталището и от Дъф. Ако Дъф не беше убил Лориъл, Макбет рано или късно щеше да сложи край на живота си. Дори след като се измъкна от сиропиталището, в сърцето си още носеше четири черни дупки. Четири дупки, които трябваше да бъдат запълнени с нещо. Адската смес се оказа най-бързият и леснодостъпен материал за уплътнение. Поне не умря. Благодарение на Дъф, проклет да е.
Лейди също му вдъхна живот, разбира се. Показа му, че човешкото сърце може да бъде запълнено с любов, а болката — да се облекчи с плътски ласки. Погали бузата й. Топла. Нежна.