Тя лесно се поддаваше на хипноза. Толкова лесно, че на няколко пъти Алсакер провери дали не симулира. При всяко негово посещение в „Инвернес“ администраторът Джак го придружаваше до апартамента. Там тя го чакаше по халат. Отказвала да облече друго. Ръцете й бяха зачервени от всекидневното маниакално търкане и макар упорито да отричаше да е вземала нещо, по зениците й психиатърът разбираше, че е под въздействието на наркотик. Отказът й да постъпи в психиатрично отделение не му позволяваше да контролира медикаментозната й терапия, да следи съня и хранителния й режим, да наблюдава поведението й.
— Да започнем оттам, където спряхме миналия път — предложи Алсакер и погледна записките си.
Впрочем, те не му бяха нужни, за да си спомни случая.
Зловещите подробности се бяха запечатали в паметта му с огнено клеймо. Записките му трябваха, за да се увери, че наистина е чул историята; че не е плод на въображението му.
Първите редове не съдържаха нищо необичайно. В града имаше много подобни случаи.
— Безработен, алкохолизиран баща и депресирана, агресивна майка. Израснала си до реката в — по твои думи — съборетина или леговище на плъхове. Един от първите ти спомени е как плъховете прииждат към къщата ви по залез-слънце. Мислела си, че къщата всъщност е на плъховете, че ти спиш в тяхното легло, че ядеш от тяхната храна, а когато пълзели из леглото, ти се струвало нормално да те хапят.
— Искаха си полагаемото — отговори тя с тих, нежен глас.
— Като баща ти, когато е идвал в леглото ти?
— И той си искаше полагаемото.
Алсакер плъзна поглед по записките си. Не за пръв път чуваше разказ на момиче, жертва на блудство, но някои подробности от тази история му се струваха твърде… смущаващи.
— На тринайсет си забременяла и си родила дете. Майка ти те нарекла курва. Поискала да изхвърлиш бебето в реката, но ти си отказала.
— Исках си полагаемото.
— Майка ти те изхвърлила от къщи заедно с бебето. Пренощувала си в дома на първия срещнат.
— Той ми каза, че ако бебето не млъкне, ще го утрепе. Затова го взех в леглото при нас. После обаче той ме накара да го преместя, защото го разсейвало. Гледало ни.
— Докато той е спял, ти си претършувала джобовете му и си взела храна от кухнята.
— Взех си полагаемото.
— А именно?
— Каквото всички други имат.
— После какво стана?
— Реката пресъхна.
— Не се отплесвай, Лейди. Какво се случи после?
— Построиха няколко фабрики. В града пристигнаха работници. Започнах да печеля малко повече. Майка дойде да ми каже, че баща ми е починал. Белите дробове. Умрял в адски мъки. Казах й, че съжалявам, задето не съм била там да го видя как се гърчи.
— Не увъртай, Лейди. Карай по същество. Какво стана с бебето?
— Нали знаеш как лицата на бебетата се променят с всеки изминал ден? Изведнъж малкото придоби неговия образ.
— На баща ти ли?
— Да.
— И ти какво направи?
— Натъпках го с мляко и то заспа с блажена усмивка. После му строших главата в стената. Знаеш ли колко лесно се чупи череп? Човешкият живот е невъобразимо крехък.
Алсакер едва преглътна и се покашля.
— Защо го направи? Защото е приличало на баща ти ли?
— Не. Просто най-сетне се сдобих с оправдание да го направя.
— Значи и преди това си го обмисляла?
— Да, разбира се.
— И откъде се разбира?
Тя се умълча. Алсакер забеляза как зениците й потръпват. Заприличаха му на попови лъжички, които се опитват да се откъснат от слузесто жабешко яйце.
— Ако искаш да постигнеш целите си, трябва да можеш да се откажеш от човека, когото обичаш. Ако се катериш с някого нагоре към върха и той сдаде багажа, или го надъхваш да продължи, или режеш въжето.
— Защо?
— Как защо? Залитне ли, повлича и двама ви към пропастта. За да оцелееш, ръката ти трябва да направи онова, което сърцето ти отказва.
— Да убиеш човека, когото обичаш?
— Както Авраам е пожертвал сина си Исак. Амин.
Алсакер потрепери и записа.
— И какво има на този връх, към който се стремиш?
— На върха е върхът. Изкачиш ли го, си горе. По-високо от всичко и всички.
— Задължително ли е да стигнеш дотам?
— Не, разбира се. Можеш и да си креташ в ниското. Из бунищата. В речната тиня. Но тръгнеш ли да се изкачваш, връщане вече няма. Или стигаш до върха, или рухваш в пропастта.
Алсакер остави химикалката.
— И в името на този връх си готова да жертваш всичко, дори любим човек. Нима оцеляването стои над любовта?