— Разбира се. Но напоследък осъзнах, че човек не може да живее без любов. И така, дългогодишното ми оцеленчество ще се превърне в моята гибел, докторе.
В погледа й внезапно проблесна яснота и Алсакер се обнадежди, че тя навярно не е в делириум. Но причината най-вероятно беше хипнозата или просто светъл епизод. Алсакер бе наблюдавал това явление неведнъж. Пациент с тежка психоза или депресия дава вид, че внезапно се подобрява. Подобно на удавник изплува на повърхността със свръхусилие на волята и в резултат у близките и у лекаря, ако е неопитен, лумва надежда. Пациентът се крепи няколко дни над водата, а после, с помощта именно на това последно усилие на волята, прави каквото е заплашвал да стори или просто пак потъва в предишния мрак. Явно причината за внезапното просветление беше хипнозата, защото предишната слузеста ципа отново замрежи погледа й.
— След интервюто по радиото се очаквало в най-скоро време да обявиш кандидатурата си за предстоящите кметски избори — каза Ситон. Беше разтворил вестник върху ниската масичка и си режеше ноктите.
— Писания — колкото щеш. — Макбет си погледна часовника. Туртел закъсняваше с десет минути.
— Ще го направиш ли, шефе?
Чу се щракване и дългият остър нокът на показалеца падна отрязан.
Макбет сви рамене.
— Такива неща не се решават веднага. Нужно е време. Когато идеята узрее, може да е различно.
Вратата се открехна. През тесния процеп се подаде сладкото, прекалено силно гримирано лице на Присила.
— Той е тук, сър.
— Добре, да влезе. — Макбет стана. — Донеси ни кафе.
Присила се усмихна и очите й се изгубиха в топчестите бузи. После се оттегли.
— Аз да…? — Ситон понечи да стане от дивана.
— Остани.
Ситон поднови заниманието си.
— Но стани.
Ситон се изправи.
Вратата се отвори широко.
— Макбет, приятелю! — избоботи Туртел.
Макбет се усъмни дали гостът ще успее да се провре през вратата. И дали неговите ребра, на Макбет, ще се окажат достатъчно здрави да издържат ударите на тежката кметска ръка по гърба му.
— Действаш със замах, трябва да ти се признае.
— Благодаря. Моля, заповядай.
Туртел кимна делово на Ситон и седна.
— Благодаря, че господин директорът ме прие веднага.
— Ти си моят работодател. Аз трябва да се чувствам поласкан, задето ми отделяш от времето си, Туртел. И задето ми идваш на крака, вместо да настояваш да се явя в кметството.
— О, просто не обичам да оставям у хората впечатлението, че ги привиквам за обяснение.
— Това ли се очаква сега от мен? Да давам обяснение? — попита Макбет.
Кметът се разсмя.
— В никакъв случай. Просто исках да видя как си; приспособяваш ли се. Все пак това е голяма промяна. А като сложим и всичко случило се през последните дни… — Туртел забели очи. — Човек лесно може да се опетлае здравата.
— Да не казваш, че съм се опетлал?
— Не, не, не. Ни най-малко. Според мен се справяш със ситуацията дори отвъд очакванията. Все пак си нов в играта.
— Нов в играта…
— Да. Тук всичко протича много динамично. И трябва да реагираш бързо. Да коментираш на прима виста. Често се случва да изпуснеш нещо, което дори не мислиш.
Присила влезе, остави подноса, наля кафе, направи неуместен реверанс и се оттегли.
Макбет отпи от чашата си.
— Хм. За интервюто по радиото ли говориш?
Туртел посегна към захарницата, взе си три бучки и лапна едната.
— Част от думите ти могат да се изтълкуват като критика срещу градската управа и в частност срещу мен. Това не е проблем. Ние, разбира се, ценим високо всеки директор на полицията, способен да нарича нещата с истинските им имена. Нямаме намерение да запушваме ничия уста. Въпросът е обаче дали критиката не прозвуча малко по-остро от предвиденото. Какво ще кажеш?
Макбет подпря брадичка на показалеца си и се загледа замислено в празното пространство.
— Лично на мен не ми прозвуча прекалено остро, господин кмете.
— Виждаш ли, точно това имах предвид и аз! Не си вложил язвителна нотка в думите си. Защото двамата с теб искаме едно и също, Макбет. Най-доброто за града. Да задвижим институционалната машина, да снижим безработицата. От опит знаем, че по-високата заетост се свързва със спад на престъпността и на продажбата на наркотици, а съответно — и с по-малко кражби. Съвсем скоро броят на затворниците ще намалее драстично и всички ще се питат как директорът Макбет е успял да постигне нещо, оказало се непосилно за предшествениците му. Както добре знаеш, по закон всеки кмет има право само на два мандата. Ако, дай боже, ме преизберат и изкарам още четири години, ще дойде време за ново лице. Тогава градът вероятно ще почувства, че има нужда точно от човек, доказал професионализма си като директор на полицията.