— Ти какво мислиш, Ситон?
— Какво да мисля? Туртел да си гледа работата. Теб те харесват повече.
Макбет кимна. Със Ситон си приличаха: и на двамата им липсваше широка перспектива. Само Лейди умееше да гледа всеобхватно на нещата.
Лейди се беше заключила в стаята.
— Трябва да поговорим — настоя Макбет.
Никакъв отговор.
— Скъпа!
— Разстроена е заради детето — поясни Джак.
Макбет се обърна към него.
— Взех й го. Започна да мирише и не знаех какво друго да направя. Тя е сигурна, че вие сте ми наредили да й го отнема.
— Ясно, Джак. Просто ми е нужен съветът й по един въпрос… и… така де…
— Предвид състоянието й в момента едва ли ще получите адекватен съвет. Може ли да попитам… не, прощавайте, съвсем изключих, че вие не сте Лейди, сър.
— На нея ли ти приличам?
— Не, но… Тя има навика да споделя свои размисли с мен, а аз й помагам според силите си. Не че успявам да я посъветвам кой знае какво, но понякога само да изречеш на глас даден проблем избистря мисълта.
— Хм. Направи по едно кафе, Джак.
— Веднага, сър.
Макбет излезе на мецанина. Погледна надолу към игралната зала. Поредната тиха вечер. Не видя познати лица. Къде бяха отишли?
— В „Обелиска“ — отговори му Джак и му подаде чаша димящо кафе.
— Моля?
— Редовните ни клиенти са в „Обелиска“. Това се чудехте, нали?
— Да.
— Вчера се отбих в „Обелиска“ и преброих вътре петима наши посетители. Поговорих си с двама от тях. Оказва се, че не само ние шпионираме „Обелиска“, а и те пращат свои хора на разузнаване при нас. Разучили са кои са редовните ни клиенти и са им предложили по-примамлива оферта.
— Каква?
— Кредит.
— Това е незаконно.
— Неофициално, разбира се. Няма да проличи във финансовите им отчети. Обвини ли ги някой, ще отричат до последно.
— Какво ни пречи да им отправим контраоферта?
— Според мен проблемът се корени по-надълбоко, сър. Виждате ли колко малко хора има долу на бара? В „Обелиска“ се вие опашка. Там бирата и твърдият алкохол са с трийсет процента по-евтини. Това увеличава хем посещаемостта и оборота на бара, хем залозите в казиното.
— Според Лейди ние се стремим да привлечем по-отбрана клиентела, която държи на качеството.
— Посетителите на игрални домове най-общо се делят на три категории, сър. Играчите от първата нехаят за качеството на килимите или колко скъп коняк се предлага. Искат сръчно крупие, маса за покер с провинциалисти, чиито джобове да изпразнят, и — ако е възможно — да играят на кредит. Тази категория посещава „Обелиска“. Към втората спадат споменатите провинциалисти, дошли на екскурзия в града. Преди идваха в „Инвернес“, защото ни се носеше славата на „истинското“ казино. Но впоследствие започнаха да се блазнят от непретенциозната, купонджийска и разюздана атмосфера в „Обелиска“. Просто някои хора винаги ще предпочетат бингото пред операта.
— „Инвернес“ е операта, така ли?
— Те искат евтина бира, евтини мацки. За какво иначе да бият път дотук?
— А третата категория какви клиенти включва?
Джак посочи долу към игралната зала:
— Тузарите. Те не искат да се мешат с простолюдието. Засега само те ни остават верни. Но не се знае какво ще стане, защото в „Обелиска“ планират догодина да отворят нова игрална зала, с дрескод, по-висок под на мизите и по-скъпи марки коняк на бара.
— Хм. Ти какво предлагаш да направим?
— Аз ли? — засмя се Джак. — Аз съм обикновен администратор, сър.
— И крупие. — Макбет погледна масата за блекджек, където тримата — той, Лейди и Джак — се срещнаха за пръв път. — Ще те помоля за съвет, Джак.
— Крупиетата само следят клиентите да поставят залозите си, сър. Не дават съвети.
— Тогава поне ме изслушай. Туртел дойде при мен с молба да не се кандидатирам на предстоящите кметски избори.
— А вие имахте ли такова намерение, сър?
— Не знам. Първо го допусках, после се отказах, но сега пак започвам да се замислям. Особено след като Туртел снизходително се зае да ме открехва какво всъщност представлявала политиката.