Органът засвири. Застанал между редовете от скамейки в катедралата, Макбет усети как целият настръхва. Тръпките не се дължаха нито на музиката, нито на свещеника, нито на възпоминателното слово на кмета, нито на ковчега на Дънкан, който точно в момента шестима мъже изнасяха по пътеката, нито дори на факта, че не беше взел power. Причината беше новата униформа. При всяко движение грубият вълнен плат жулеше кожата му и го побиваха тръпки. Старата униформа беше от по-евтина, износена, но приятна на допир материя. Нищо не пречеше, разбира се, да облече новия черен костюм, доставен в Главното управление. Изпращачът можеше да е само Хеката. Костюмът беше вълнен, но от по-фин и качествен плат от униформата. И въпреки това боцкаше. Пък и щеше да наруши традицията, ако на погребение на полицай се появи цивилен.
Ковчегът мина покрай реда на Макбет. Съпругата на Дънкан и двамата му синове вървяха зад него със сведени глави. Едното момче неочаквано вдигна поглед към Макбет. Той побърза да забие очи в пода.
Хората постепенно се присъединяваха към процесията. Макбет се изравни с Туртел.
— Хубаво слово — отбеляза Макбет.
— Благодаря. Наистина съжалявам, че кметството не пое разноските по погребението. Но с толкова закрити фабрики и падащи постъпления от данъци летвата за всякакви подобни прояви на почит се е вдигнала. Доста нецивилизовано, ако питаш мен.
— Кметството има моето разбиране.
— Но едва ли можем да очакваме разбиране от семейството на Дънкан. Съпругата му ми позвъни и каза, че било редно ковчегът да мине по улиците, та хората да покажат отношението си, солидарността си към делото му.
— Според теб хората щяха ли да го направят?
Туртел сви рамене.
— Честно да ти кажа, не знам, Макбет. Моят опит показва, че тукашните жители не се вълнуват от реформи, освен ако не им носят храна на масата и пари за бира. Мислех, че в града текат промени, но ако беше така, убийството на Дънкан щеше да нажежи обществените страсти до червено. А вместо това хората сякаш са се примирили, че в този град доброто винаги е губещата страна. Само Кайт се осмели да си отвори устата. Утре ще присъстваш на погребението на Банко и на сина му, нали?
— Разбира се. Опелото ще се състои в Работническата църква. Банко не беше особено религиозен, но там е положена съпругата му Вера.
— А опелото на съпругата и децата на Дъф ще се проведе тук в катедралата, доколкото разбрах.
— Да. Няма да присъствам в лично качество.
— В смисъл?
— Ще дебнем скрити, в случай че Дъф реши да се появи.
— А, да. Но кой би искал да изпрати децата си до гроба? Особено ако е виновен за смъртта им.
— Странно, че вината е доживотна дамга, а честта и славата са от ден до пладне.
— Като те слушам, май знаеш какво е да се чувстваш виновен, Макбет.
— Признавам, че отнех живота на най-близкия ми човек, кмете.
— Какви ги говориш? — Туртел се закова намясто.
— На майка ми. Починала е при раждането ми. Да вървим напред.
— А баща ти?
— Когато разбрал, че е бременна, избягал в морето. Повече не се вяснал. Израснах в сиропиталище. С Дъф бяхме съквартиранти. Но ти едва ли някога си виждал стая в детски дом, Туртел.
— О, виждал съм. Нали съм откривал едно-две такива заведения.
Излязоха на стълбите. От северозапад ги забрули влажен вятър. Долу, по чакълестата алея, ковчегът се наклони застрашително.
— Мдам… И морето е начин да се измъкнеш.
— Да не би да критикуваш баща ми, Туртел?
— Нито аз го познавам, нито ти. Просто отбелязвам, че морето бъка от такива като него. Мъже, отказали да поемат отговорността, с която ги е натоварила природата.
— А това прави нашата отговорност — твоята и моята — още по-голяма, кмете.
— Точно така. Е, какво реши?
Макбет се покашля.
— Според мен най-добре за града ще бъде директорът на полицията да си остане директор на полицията и да продължи ползотворното си тясно сътрудничество с кмета.
— Ето това е умна приказка, Макбет.
— Ако, разбира се, сътрудничеството работи.
— За какво намекваш?
— За слуховете, че в „Обелиска“ се практикува проституция и се отпускат нелегални кредити на отделни играчи.
— Първото обвинение е старо, второто — ново. Но както ти е добре известно, много е трудно да се провери доколко подобни слухове отговарят на истината. Затова по-добре да не се пилее време в проверки.
— Разполагам с конкретни подозрения и с имената на поне двама облагодетелствани клиенти. С помощта на ефективни методи за разпит и обещание за амнистия ще успея да разбера дали наистина „Обелиска“ им е предложил да играят на кредит. После Комисията по хазарта най-вероятно ще трябва да затвори казиното, докато тече проверка за мащаба на извършените закононарушения.