— Според мен има нужда да го чуе.
— Не знам… Вземеш ли да хвалиш хората, почват да искат по-висока заплата и повече почивки.
— Когато ти си бил начинаещ механик, главният даваше ли ти да разбереш, че си вършиш добре работата?
— Да. Защото си я вършех добре.
— Сети се реално колко кадърен си бил тогава.
По лицето на главния механик се изписа лека изненада.
В същия миг корабът се разклати силно, от салета се разнесе вик и нещо зад Дъф се стовари с трясък.
— Мътните го взели! — извика стюардът.
Дъф се обърна. Големият казан със супа беше паднал на пода. Гъстата зелена грахова супа, бликаща от казана, прикова погледа на Дъф. Неочаквано стомахът му се преобърна, съдържанието се качи в гърлото му, той се хвана за рамката на вратата и струята рукна от устата му.
— Други съвети, новобранецо? — попита главният механик, обърна се и си тръгна.
— Дявол да го вземе, Джонсън, вече не ти ли мина? — простена стюардът и му подаде руло кухненска хартия.
— Какво стана? — попита Дъф и си избърса устата.
— В кораба се разби вълна — обясни стюардът. — Случва се.
— Върви да си починеш, аз ще измия.
След като изчисти пода, Дъф се върна в салета и събра мръсните съдове. До масите бяха останали само трима души плюс Хъч, който не бе помръднал от мястото си.
Дъф се заслуша в разговора им, докато слагаше една върху друга чиниите и чашите на подноса.
— Тази вълна сигурно е от земетресение или свлачище — предположи единият.
— Или от ядрени опити — подхвърли събеседникът му. — Руснаците провеждали някакви експерименти в Баренцово море, а ударната вълна от такива експлозии се усещала по цялото земно кълбо.
— Ти получил ли си някаква радиограма по въпроса? — попитаха радиста.
— Не — засмя се той. — Единственото интересно нещо, което пристигна, е, че издирват някакъв тип с бял белег през лицето.
Дъф се вцепени. Наострил уши, продължи да трупа чинии върху вече сложените на подноса.
— Хубаво е, че утре стъпваме на сушата.
— И още как. Жената пак била бременна.
— Не гледай мен.
Избухна весел смях.
Дъф се обърна и тръгна с подноса към камбуза. Хъчинсън беше вдигнал глава и изведнъж изопна гръб като свещ. Няколкото пъти, когато се засичаха след свиването в салета, Хъчинсън свеждаше глава и избягваше погледа на Дъф. Сега обаче прикова в него ококорените си очи. Приличаше на изгладнял лешояд, неочаквано съзрял ранено, безпомощно животно.
Дъф бутна с крак летящата врата към камбуза и я чу да се хлопва зад гърба му. Остави подноса върху плота. По дяволите, по дяволите! Защо се случи точно сега, когато от спасението го деляха по-малко от двайсет и четири часа!
— Тук намали! — нареди Кейтнес, докато се взираше през предното стъкло.
Таксиметровият шофьор обра газта и минаха бавно покрай „Обелиска“. От парадния вход се изсипваше народ. Две полицейски коли стояха паркирани до тротоара с въртящи се сини буркани.
— Какво става? — попита Ленокс и мушна бледото си лице между предните седалки. И той като Кейтнес беше още в униформа, защото таксито ги взе от църквата непосредствено след погребението на Дънкан. — Да не се евакуират?
— Днес Комисията по хазарта затваря „Обелиска“ — обясни Кейтнес. — По подозрение за законови нарушения.
Един полицай извеждаше бурно ръкомахащ мъж в светъл костюм, риза на цветя и с впечатляващи бакенбарди. Мъжът явно се опитваше да обясни нещо на полицая, но той не го слушаше.
— Кофти работа — отбеляза шофьорът.
— Кое? — попита Ленокс. — Че се следи за спазването на закона ли?
— Не знам какъв закон са нарушили, ама тук човек поне можеше да пийне една бира и да изиграе едни карти, без да е наконтен като за прием и без да му одерат кожата. Като стана дума за затваряне, знаете ли, че фабриката, закъдето ви карам в момента, е затворена?
— Да — потвърди Кейтнес.
Всъщност знаеше само това. Сутринта й се обади инспектор Ангъс и настойчиво я помоли да вземе комисар Ленокс и двамата да дойдат в „Естекс“. Там щели да разберат останалото. Ставало дума за корупция на високо ниво. Засега да не споменават нищо на никого. Кейтнес отговори, че не познава никакъв инспектор Ангъс. Той се описа: дългокосия боец от Спецотряда, когото поздравявала с усмивка в асансьора. Тя си го спомни. Голям сладур. Приличаше повече на дружелюбно, отвеяно хипи, отколкото на спецполицай.
Таксито пътуваше по улиците. Кейтнес видя безработни, скупчили се под стрехите — пазеха се от дъжда. Угарка в ъгъла на устните, мокри палта, гладни, изморени погледи. Хиени. Не бяха родени такива. Градът ги беше направил хиени. Или, с думите на Дънкан: ако в менюто се предлага само леш, ставаш лешояд, без значение за какъв си се мислил. Каквото и да предприемат в Главното управление, най-ефикасният начин да се намали престъпността е хората да имат работа.