— Не искам да те слушам. — Кейтнес стана.
— А не за да арестуваме когото и да било — продължи по-високо Ангъс. — Ние първи открихме огън срещу тях. Те произведоха… — вдигна показалец, треперещ колкото гласа му —… един-единствен скапан изстрел, и то за да се защитят!
Кейтнес тропаше с крака по пода, за да заглуши гласа на Ангъс. Отвори вратата, но преди да излезе, чу име и замръзна.
— А от дома на Дъф във Файф не дойде дори един изстрел. Защото той не си беше у дома. След като направихме къщата на решето, влязохме и в спалнята открихме две деца и майка им. Тя… — Гласът на Ангъс се скърши.
Кейтнес се обърна към него. Младежът се облегна на масата и стисна здраво очи.
— … се беше опитала да ги прикрие с тялото си.
— Не, не — чу се да шепне Кейтнес.
— Макбет издаде тази заповед — продължи Ангъс. — Ситон се погрижи Спецотрядът да я изпълни безпрекословно. Участвах… — той се покашля —… и аз.
— И защо, за бога, Макбет ще разпорежда да извършвате тези… убийства? — попита с недоверие Ленокс. — Можел е просто да нареди да ги арестувате — и Дъф, и „Норс Райдърс“.
— Вероятно те са имали нещо срещу Макбет и се е наложило да им затвори устата завинаги.
— Какво например?
— Не сте ли се питали защо „Норс Райдърс“ ще си отмъщават на Банко, вместо да очистят онзи, който издава заповедите — Макбет?
— Много просто — изсумтя Ленокс. — Охраняват Макбет по-добре. Ти изобщо разполагаш ли с някакви доказателства?
— Тези две очи — посочи Ангъс.
— Те обаче са само твои, както и обвиненията. Посочи ми поне една причина да ти повярвам.
— Момент. — Кейтнес бавно се върна на стола си. — Има много лесен начин обвиненията на Ангъс да се потвърдят или опровергаят. Ще попитам другите от Спецотряда. Ако се окаже, че Ангъс лъже, ще си изгуби работата, ще му повдигнат обвинение и изгледите за бъдещето му, меко казано, няма да бъдат розови. Той го знае.
Ангъс се изсмя.
— Нещо глупаво ли казах? — повдигна вежда Кейтнес.
— Говорим за Спецотряда — напомни Ленокс. — Преданост и братство. Калени в огън, сплотени до последна кръв.
— Моля?
— Няма да успееш да накараш никого от Спецотряда да каже и думичка против Макбет или Ситон — обясни Ангъс. — Или против когото и да било от братята си.
Кейтнес сложи ръце на кръста си.
— И излизаш пред нас с тези твърдения, макар да знаеш, че няма начин да ги докажеш?
— След клането в клуба Макбет ме помоли да изгоря труп на бебе. — Ангъс нервно заусуква ланеца си. — В една от тези пещи.
Кейтнес потръпна. И съжали. Защо се върна, вместо вече да се вози в таксито, което да я отнесе далече оттук?
— Отказах — продължи Ангъс. — Някой друг го е свършил. Вероятно самият Макбет. Прегледах пещите. Една е била използвана наскоро. Ако възложиш на криминалистите ти да я обследват, очаквам да открият следи. Отпечатъци от пръсти, останки от кости, знам ли? А оттам Антикорупционното звено да поеме случая.
Ленокс и Кейтнес се спогледаха.
— Полицията не може да разследва директора си — поклати глава Ленокс. — Не знаеш ли?
Ангъс сбърчи чело.
— Но… нали Антикорупционното…
— Нямаме правомощия да провеждаме вътрешни разследвания. Ако искаш да подадеш сигнал срещу директора, трябва да сезираш градската управа и Туртел.
Ангъс поклати отчаяно глава.
— Всички са в кюпа! Трябва да действаме сами, да хванем Макбет отвътре.
Кейтнес мълчеше. Даде си сметка, че Ангъс е прав. Никой от градската управа, включително Туртел, не би дръзнал да тръгне открито срещу Макбет. Кенет се беше погрижил директорът на полицията да разполага със законови правомощия да потушава подобни политически бунтове още в зародиш.
Ленокс си погледна часовника.
— След двайсет минути имам среща. Ангъс, препоръчвам ти да си траеш, докато не се сдобиеш с нещо конкретно. А после можеш да си опиташ късмета в градската управа.
Ангъс премига невярващо.
— Аз да си опитам късмета? — попита той със задавен глас.
Обърна се към Кейтнес. Отчаяние, молба, страх и надежда се изписаха последователно по откритото му лице. И на нея й просветна, че причината да я повика тук не е защото иска криминалист да обследва фабричните пещи. Когато се изправи да изложи случая пред Антикорупционното звено, на Ангъс щеше да му трябва свидетел, трети човек, чиито показания да попречат на Ленокс да твърди, че този разговор не се е състоял. Ангъс бе избрал Кейтнес просто защото дружелюбната й усмивка му бе вдъхнала доверие.