— Старши инспектор Кейтнес? — прошепна почти умолително той.
Тя си пое дълбоко дъх.
— Ленокс е прав, Ангъс. Искаш от нас, въоръжени с картонен меч, да нападнем мечка.
Очите на младия полицай се насълзиха.
— Страхувате се — промълви с мъка той. — Вярвате ми, иначе вече да сте си тръгнали. Но ви е страх. Страх ви е, защото ми вярвате. Защото ви разкрих на какво е способен Макбет.
— Тази среща не се е състояла. Разбрахме ли се? — Ленокс тръгна към вратата.
Кейтнес понечи да го последва, но Ангъс хвана ръката й.
— Бебе — прошепна задавено той. — Напъхано в кутия за обувки.
— Невинна жертва в борбата срещу престъпна групировка — отвърна тя. — Такива неща се случват, фактът, че Макбет е решил да го скрие от медиите, за да не пострада имиджът на полицията, не го превръща в убиец.
Ангъс пусна ръката й, все едно се беше опарил. Отстъпи крачка назад и я погледна. Тя се обърна и си тръгна.
Докато слизаше по металната стълба към халето, студът охлади сгорещените й бузи.
На път към изхода тя спря пред една пещ. По сивия прах, полепнал по нея, светлееха бразди.
Ленокс махна на таксито, за да ги вземе от вратата. Валеше проливен дъжд.
— Според теб какво цели Ангъс? — попита Ленокс.
— Какво цели ли? — Кейтнес се обърна и плъзна поглед нагоре към канцеларията на ръководителя.
— Сигурно си дава сметка, че е твърде млад да стане шеф. Ей, насам! Дали наистина всичко е за чест и слава?
— Може би е прав. Някой трябва да спре Макбет.
— Един вид, дългът зове, а? — изсмя се Ленокс. Кейтнес чу как гумите захрущяха по чакъла. — Всеки преследва скрита цел, Кейтнес, абсолютно всеки! Идваш ли?
— Да.
Тя едва различи силуета на Ангъс зад прозореца. След като си тръгнаха, не беше мръднал от мястото си. Продължаваше да стои по същия начин. Сякаш чакаше нещо.
След колко време Ленокс щеше да осведоми Макбет, че срещу него зрее бунт?
Как да постъпи тя?
Кейтнес попипа бузата си. Знаеше на какво се дължи облялата я горещина. На срам.
Ленокс мина напряко през чакалнята на Централната гара. Все гледаше да изхитрува. Още от малък си падаше тарикат. За да си привлече приятели, ги подкупваше с лакомства, лъжеше, че бил скочил от крана на пристанището и платил на едно момиче да му направи чекия. За да изглежда по-висок, си купуваше обувки с платформа. На изпитите преписваше, но когато обявяваха резултатите, пак се налагаше да будалка баща си, че е изкарал по-висока оценка. Баща му обичаше да повтаря — най-често по време на семейни събирания и без да крие кого има предвид — че само безгръбначните хора търсят на хляба мекото. За да спести на себе си и на Ленокс срама от следване в държавно висше училище, баща му направи дарение на частния университет в града. Ленокс фалшифицира и дипломата си от университета. Не за да впечатли с нея потенциални работодатели, а защото баща му настоя да я види. Истината, разбира се, лъсна, защото той нямаше достатъчно твърд характер да устои на мнителните погледи и въпроси на баща си. Баща му изрази недоумение как мекотело като Ленокс изобщо стои изправено!
Да, но Ленокс притежаваше достатъчно твърдост да пренебрегне спусналите се към него дилъри със съответните предложения. Умееха да разпознават наркоманите. Ала той си набавяше адска смес по друг начин. Изпращаха му я в кафяви пликове без подател. Или — ако се случеше да поиска специално обслужване — му завързваха очите и го водеха — подобно на военнопленник към наказателен взвод — в тайната кухня, където му предоставяха дозата топла-топла направо от казана.
Подмина Бърта Бърнам, където Дъф се хвана на блъфа със съдията от Капитол. Хеката обаче не му беше казвал, че Макбет ще убие съпругата и децата на Дъф. Ленокс ускори крачка, докато прекосяваше Работническия площад, сякаш бързаше да изпревари някакво събитие. Събитие, което заплашваше да се състои вътре в него.
— Макбет е зает — съобщи дребният администратор в „Инвернес“.
— Предайте, че го търси комисар Ленокс. Важно е и ще отнеме само минута.
— Момент да се обадя, сър.
Докато чакаше, Ленокс огледа обстановката. Не можеше да определи точно какво, но нещо липсваше. Нещо, което да добави финален щрих. Навярно просто атмосферата се бе променила. Сега типове в небрежни дрехи се смееха гръмогласно, докато влизаха в игралната зала. При последното си посещение тук не бе видял такива посетители.
Макбет слезе по стълбите.
— Добър ден, Ленокс.
— Добър ден, господин директоре. Днес е много оживено.
— Комарджии от „Обелиска“. Комисията по хазарта затвори казиното преди няколко часа. Да поседнем тук. Уви, времето ми е ограничено.