— Корупция е доста размито понятие, господин директоре. Доста случаи попадат в граничната зона. Обикновено човек сам си знае най-добре корумпиран ли е, или не.
— С други думи, въпросът опира до себеусещане, така ли? — Макбет седна. Ленокс — също, за да не стърчи над него. — Значи, ако не се чувстваш корумпиран, защото семейството ти е зависимо от доходите ти, ти не си корумпиран, така ли? Ако мотивите ти са благородни — милееш за доброто на семейството и за доброто на града — ти не си корумпиран, а провеждаш „прагматична политика“, така да го наречем?
— Според мен е обратното. Човек прибягва до перифрази само когато действа по користни подбуди. Докато морално оправданото престъпление не изисква други наименования. Спокойно го наричаме с истинското му име. Корупция, грабеж, убийство.
— И какво? Седиш тук и умуваш корумпиран ли си, или не си. — Макбет долепи върховете на пръстите си и си подпря брадичката.
— Аз ли? — изсмя се Ленокс. — Говорех не за себе си, а за онези, които разследваме.
— И въпреки това, говорейки за другите, човек говори и за себе си. Продължавам да твърдя, че когато е под натиск, когато се възползва от служебното си положение не за да се облагодетелства материално, а за да измоли милост, пощада за своя живот и живота на семейството си, човек е склонен да нарича собствената си корумпираност с други имена. Разбираш ли?
— Не съм сигурен…
— Ще ти дам пример. На радиожурналист, известен с независимите си разследвания, се обажда млад полицай, който иска да разгласи компромат срещу високопоставен полицейски началник. Предателят обаче, ще го наречем Ангъс, не знае, че въпросният журналист се намира в известна… зависимост от полицейския началник. Не изпълнява ли указанията му, рискува да изгуби семейството си. И журналистът уведомява началника за подривните планове на неговия служител. Журналистът се е уговорил с младия полицай да се срещнат пак. Началникът нарежда на журналиста срещата да се състои на уединено място, без потенциални свидетели. Където началникът и хората му ще могат… досещаш се и сам.
Ленокс не отговори, само избърса потните си длани в панталона.
— И началникът е спокоен. Но, естествено, пита се кой всъщност е корумпираният в цялата схема. Младият полицай, радиожурналистът или… или кой, Ленокс?
Ленокс се покашля, поколеба се.
— Полицейският началник?
— Грешен отговор — поклати глава Макбет. — Корумпираният всъщност е трети човек. Онзи, който е трябвало да информира шефа още в самото начало. Този трети човек е знаел за плановете на Ангъс. Той не е част от схемата, но същевременно косвено е замесен, защото не е отишъл при началника си с получената информация и не се е погрижил да го спаси. Или поне до момента не го е направил. Защото има нужда да помисли. И мисли. А докато умува, самият той започва да става корумпиран, нали?
Ленокс се опита да срещне погледа на Макбет, но все едно се вторачи в слънцето.
— Срещата в „Естекс“, Ленокс. Кога смяташе да ми кажеш?
Ленокс мигаше на парцали.
— Ами… мислех…
— Да, трудно е да не изпаднеш в размисли. Мислите сами те връхлитат, нали? Независимо че се смятаме за хора със свободна воля, тя се управлява от мисли — канени или неканени. Сподели какви мисли те споходиха, Ленокс.
— Този човек…
— Назови го по име.
— Той е…
— Името!
— Полицай Ангъс — пое си дъх Ленокс.
— Продължавай.
— Познаваш Ангъс. Млад е. Импулсивен. С оглед на последните събития е нормално някои хора да реагират малко първосигнално. Реших, преди да се обърна към теб и да хвърля такива тежки обвинения срещу него, да се опитам да го вразумя. Да го убедя да охлади емоциите.
— А дотогава да ме държиш в неведение, така ли? Защото си сметнал, че твоята преценка на ситуацията е по-добра от моята? Че аз няма да дам на Ангъс, когото лично назначих в Спецотряда, втори шанс? Че ще отсека незабавно нажежената му, но иначе невинна глава?
— Ами… — Ленокс остана без думи.
— Грешиш, Ленокс. Винаги давам втори шанс на подчинените си. Това правило важи за Ангъс, важи и за теб.
— Радвам се да го чуя.
— Вярвам във великодушието. Ако Ангъс се беше разкаял и бе отказал на журналиста, когато той се е обадил да насрочат втората си среща, щях да оставя случая без последствия. Да му туря пепел и да махна с ръка. Уви, полицай Ангъс не постъпи така. Той прие. Нямам трета буза за обръщане.
Макбет стана и отиде до прозореца.
— Така стигаме и до твоя втори шанс, Ленокс. Журналистът е информиран, че на тази среща ще присъствате и ти, и Ситон. Тя ще се проведе довечера във фабрика „Естекс“. Ангъс мисли, че там ще дойде и фотограф, за да заснеме пещ, където вероятно е бил изгорен бебешки труп. Всъщност ще стане друго. Ти лично ще накажеш предателя.