— Как?
— Тежестта и начинът на изпълнение зависят изцяло от твоето решение. Единственото ми изискване е наказанието да е с летален изход.
Макбет се обърна към Ленокс, който дишаше през устата.
— После Ситон ще ти помогне да се отървете от трупа.
— Но…
— Навярно някъде дават и трети шанс. Например на небето. Впрочем, как са жена ти и децата?
Ленокс отвори уста и издаде нечленоразделен звук.
— Чудесно. Е, Ситон ще дойде да те вземе в шест. В зависимост от избраното наказание времетраенето ще варира, но се очаква да приключите за час и половина. Предупреди очарователната си съпруга, че ще закъснееш малко за вечеря. Ходила е на пазар, така ме осведомиха. Съдейки по покупките, смята да приготви кървавица.
Макбет излезе и тихо затвори вратата.
Ленокс си стисна главата. Мекотело. Безгръбначна твар.
Доза. Незабавно трябва да вземе една доза.
Макбет крачеше с твърда стъпка по коридора и се опитваше да заглуши гласа, който крещеше, че му трябва power. Или адска смес. Или какъвто и да е наркотик. Изкара без дрога повече от седмица. Нещата щяха да се влошат, преди да започне подобрение. Но после всичко щеше да се оправи. Преди беше успявал, щеше да успее и сега. Ох, да не е тази проклета пот! Вонеше на недоволство, страх и болка. Но и това щеше да мине. Всичко отминава. Няма начин. Прекоси приемната.
— Господин директоре…
— Никакви съобщения и обаждания, Присила.
— Ама…
— Не сега. По-късно.
— Имате посетител.
Макбет се закова.
— Пуснала си човек вътре? — посочи вратата на кабинета си.
— Тя настоя.
По лицето на Присила се изписа отчаяние.
— Съпругата ви.
— Какво? — възкликна изумен той.
Разкопча си горното копче на куртката и влезе.
Застанала зад бюрото му, тя съзерцаваше картината на стената.
— Любов моя! Трябва да си подбереш по-издържани творби.
Макбет я гледаше смаян донемайкъде. Под коженото палто беше облякла семпъл, елегантен костюм. Изглежда, идваше от фризьор и имаше отпочинал и енергичен вид. Предпазливо се приближи до нея.
— Как… се чувстваш, скъпа?
— Отлично. Виждам, че тази картина носи пропагандно внушение, но какво всъщност е то?
Макбет не можеше да откъсне очи от нея. Лудата жена от вчера бе изчезнала.
— Скъпа?
Макбет вдигна глава и огледа загрубелите работнически лица.
— Картината е останала отпреди. Ще я махна. Много се радвам, че си по-добре. Да не би… да са ти сменили лекарствата?
— Не. Не вземам никакви лекарства. Край с лекарствата.
— Защото вече няма ли?
Тя се усмихна леко.
— Видях, че запасите ти са свършили. И ти си спрял. — Тя седна в директорския му стол. — Малко е… тесен, не мислиш ли?
— Възможно е. — Макбет се настани в един от столовете за посетители. „Навярно лудостта е била просто лабиринт, лабиринт, от който е намерила начин да се измъкне.“
— Добре че сме единодушни. Сутринта си поговорих с Джак относно плана ви за кметските избори.
— И как ти се стори?
Тя нацупи устни и поклати неопределено глава.
— Справили сте се прилично, но сте забравили едно.
— Кое?
— Смятате да пуснете компромата за Туртел и малолетния любовник в навечерието на изборите. А после ти, убиецът на Свено, да се възползваш от ситуацията и да запълниш вакуума непосредствено преди хората да тръгнат към урните.
— Да? — Макбет се ентусиазира.
— Проблемът е, че този вакуум вече беше запълнен, когато Цимерман обяви решението си да участва в изборите.
— Онзи скучняга? Него кой го бръсне за нещо?
— Цимерман може и да не е от най-въздействащите политици, но електоратът го познава и знае какво да очаква от него. Затова се ползва с доверие. А в сегашните смутни времена доверието е важно за хората. Нали именно затова най-вероятно ще преизберат Туртел.
— Наистина ли допускаш, че Цимерман ще ме бие?
— Да. За да го победиш, е необходимо да са изпълнени две условия. Туртел да ти засвидетелства официалната си подкрепа, но Туртел, неопозорен от секс скандал. И ти да заловиш Хеката. Успееш ли да укрепиш позициите си по тези два пункта, ще бъдеш непобедим.
Макбет изпита леко облекчение. Тя беше излязла от лабиринта, намираше се тук, при него.
— Добре, но как ще стане?